Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Той стоеше там, с каменно лице, след което нейните очи се замъглиха за миг и тя видя друг човек. Никога не го беше виждала. Беше млад и много слаб, с безизразна физиономия. Сакото и панталонът му бяха изцапани с кал, а жилетката му беше разкопчана.
Мадлин смръщи вежди. Кой е този, по дяволите? Можеше да е някоя от жертвите на Макоб, отвлечен от улицата, но като се изключеше калта, облеклото му беше съвсем прилично, а Макоб залавяше бедни и безпризорни хора, които смяташе, че няма да липсват на никого. Тогава си спомни, че Октав беше имал още двама помощници, които така и не бяха виждали. Кочияшът на Октав ги беше споменал преди да бъде убит. Този мъж спокойно можеше да е единият от тях.
— Кочияшът направо имаше късмет. — каза на себе си.
Той пристъпи напред и тя се отдръпна от обсега му. чу зад себе си трескаво дращене по скалата, докато вампирите се опитваха да избягат от обсега на сферата. На лицето на мъжа липсваше каквото и да е изражение; нищо чудно да беше безмозъчен като кадавър. Той внезапно замахна към нея с юмрук и тя се наведе, за да избегне удара. Помисли си да извади пистолета, но не беше сигурна, че иска да стреля тук долу; не се знаеше кого още щеше да привлече изстрелът.
Тя продължи да го наблюдава съсредоточено и премести сферата под дясната си мишница. Мъртвешкият му поглед проследи движението й. Той се хвърли към нея и тя го остави да я сграбчи за ръката, след което го удари по брадичката с основата на дланта на свободната си ръка. Главата му отхвръкна назад и той залитна, откъсвайки парче от ръкава на палтото й. Тя го ритна с всичка сила между краката. Той се свлече на пода на прохода и очевидно го болеше, но не издаде нито звук.
Тя се отдалечи предпазливо, след като се убеди, че той няма отново да скочи с нечовешка сила. Май нямаше шанс. Този прийом винаги даваше резултат за обезсърчаването на мераците на нахални сценични работници и актьори; радваше се, че даваше ефект и при хора, омагьосани да служат на некроманти.
Той се изтъркаля на пода и направи опит да стане, но изобщо не успя. Тя се обърна и се затича нагоре по прохода и чуваше как вампирите я следват по петите.
Никола осъзна първо, че лежи проснат по гръб на някаква влажна и мръсна повърхност, че влагата мирише отвратително, че беше студено и по стените играят сенки от огньове. Пое си дъх на пресекулки и вдигна ръка, за да отмахне косата от очите си. чу звън на метал и усети, че нещо задържа китката му. Лошо, помисли си. Изви глава и видя, че и двете му китки са оковани с къси вериги, закрепени за халки, забита дълбоко в каменния под. Веригите бяха стари, но не бяха ръждясали. Положението не е бедствено, но определено не е и добро. Опита се да се извърти на една страна, но спря рязко, когато усети убийствена болка в главата. Опипа внимателно болезнената цицина в задната част на черепа си. Пръстите му се окървавиха.
Веригата беше достатъчно хлабава, за да му позволява известна свобода и той бавно се надигна на лакът. Намираше се в една от криптите; съдейки по куполообразния покрив, това беше криптата, копие на крепостна кула в средата на пещерата. Осветяваха я пушливи факли, напъхани в пролуките между камъните, а през огромните пукнатини в покрива нахлуваше мъртвешкото сияние на призрачния лишей. Стените бяха покрити с орнаменти и стенописи, които почти не се различаваха под слоевете плесен. Това не беше семейна крипта; имаше само една урна, голяма и украсена, поставена в центъра на помещението. Отгоре й, положен внимателно, сякаш се очакваше да се събуди, лежеше някакъв много стар труп.
Времето го беше превърнало в голи кости, скрепени със съсухрена кожа и мускули, разнообразявани на места с прогнили останки от кожени и платнени дрехи. Никола си помисли, че вижда всичко, което беше останало от физическото тяло на Макоб. Освен… Липсва черепът. Дали Макоб го беше махнал, поради някаква си негова причина или… Не е бил в стаята с тялото, когато вампирите са се промъкнали в нея. Ето за какво е искал Октав да разпитва дъртия Херцог. До поставката за ковчега лежеше пистолетът на Никола.
Той извърна поглед и направи опит да се повдигне още малко, потръпвайки от болката в рамото и главата. Липсващият череп не беше единственото странно нещо. От тавана на помещението висеше плетена мрежа, в която имаше нещо малко и кръгло от матов метал. За миг ужасно се уплаши да не би да е сферата на Арисилд, което означаваше, че Мадлин също е била заловена, но видя, че е твърде малка. Не, другата сфера е, помисли облекчено. Онази, която Роан бе конструирал с Едуар, и с която Октав се бе сдобил с помощта на шантаж.