Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
— И съм.
Калан се надвеси към нея.
— И показваш благодарността си не само със заплахи срещу детето, което евентуално бих могла да родя, но и с опити да ме убиеш, когато съм дошла за помощ. Шота сви чело.
— Не съм правила опит да те убия. — Изпрати Самюъл да ме нападне, а след това има наглостта да ме упрекнеш, задето съм дошла пред теб, готова да се защитавам. Малкото чудовище ме повали на земята и ми се нахвърли. Ако не бях въоръжена, кой знае какво щеше да ми стори. Това ли ти е благодарността? Той ми каза, че когато ти свършиш с мен, ще му позволиш да ме изяде. И сега очакваш да повярвам в благородните ти намерения? Осмеляваш се да претендираш, че си благодарна?
Погледът на Шота се вдигна към дърветата.
— Самюъл! — Тя остави чашата си. — Самюъл! Веднага ела тук!
Приведената фигура изскочи измежду дърветата, използвайки кокалчетата на пръстите си, за да се подпира, докато препуска през тревата. Дотича до Шота и се сгуши в краката й.
— Господарке — измърка той.
— Самюъл, какво ти казах за Майката Изповедник?
— Господарката каза на Самюъл да я доведе.
Шота се вгледа в очите на Калан.
— Какво друго ти казах?
— Да ви я доведа.
— Самюъл — леко повиши тон тя.
— Господарката каза да не й правя нищо.
— Ти ме нападна! — обади се Калан. — Повали ме на земята и ми се нахвърли! Каза, че ще ме изядеш, когато господарката ти приключи с мен.
— Вярно ли е, Самюъл?
— Самюъл не наранил красивата дама — избоботи съществото.
— Това, което казва тя, вярно ли е? Нападнал ли си я?
Самюъл изсъска срещу Калан. Шота го перна по главата с един пръст. Той се сви на топка в краката й.
— Самюъл, какво ти казах? Какви инструкции ти дадох?
— Самюъл да доведе Майката Изповедник. Самюъл да не докосва Майката Изповедник. Самюъл да не наранява Майката Изповедник. Самюъл да не заплашва Майката Изповедник.
Шота забарабани с пръсти по масата.
— Значи не си изпълнил моя заповед, така ли, Самюъл?
Съществото пъхна глава под ръба на роклята й.
— Самюъл, веднага ми отговори на въпроса. Това, което казва Майката Изповедник, вярно ли е?
— Да, господарке — проплака той.
— Много съм разочарована от теб, Самюъл.
— Самюъл съжалява.
— Ще обсъждаме това по-късно. Свободен си.
Слугата на вещицата се затътри към дърветата. Шота се извърна, за да срещне погледа на Калан.
— Казах му да не те наранява или заплашва. Сега разбирам защо си била притеснена и си мислила, че искам да ти причиня зло. Моля, приеми извиненията ми. — Тя наля на Калан още чай. — Виждаш ли? Нямам намерение да ти причинявам болка.
Калан отпи от пълната чаша.
— Самюъл е най-малкото. Знам, че ти искаш да нараниш и двама ни с Ричард. Но вече не ме е страх. Няма да успееш.
На устните на Шота се върна самодоволната усмивка.
— Нима?
— Съветвам те да не използваш силата си срещу мен.
— Силата си? Всичко, което правя, всичко, което правят хората, е да използват силата на другия. Да дишаш, означава да използваш моята сила.
— Говоря за това, да ме нараниш. Ако се осмелиш да опиташ, няма да преживееш опита си.
— Дете, нямам желание да те наранявам. Независимо какво си мислиш.
— Умно казано, сега, когато и без друго не можеш да го направиш.
— Нима? А случайно не ти ли мина през главата, че може да има отрова в чая?
Усмивката й се разля, щом Калан се стегна.
— Сложила си…?
— Разбира се, че не. Казах ти. Нямам намерение да те наранявам. Ако го исках, можех да направя безброй неща.
Можех например да пусна усойница по петите ти. Усойниците не обичат резките движения.
Ако имаше нещо, което Калан мрази най-много на този свят, това бяха змиите. И Шота го знаеше.
— Спокойно, дете. Няма усойница под стола ти. — Вещицата отхапа от филийката си.
Калан въздъхна.
— Но искаше да ме накараш да си помисля, че може и да има.
— Това, което исках, е да те накарам да разбереш, че доверието не бива да се надценява. Щом искаш, ще ти кажа, че винаги съм гледала на теб като на изключително опасен човек — по много причини. Това, че си успяла да овладееш другата страна на магията си, не е толкова важно за мен. Плашат ме други неща, които правиш. Плаши ме утробата ти. Плаши ме безочливата ти увереност.
Калан едва се сдържа да не скочи на крака от ярост, но в същия миг си спомни за децата, които и в момента измираха в Ейдиндрил. Колцина ли от тях бяха на косъм от смъртта, треперейки от ужас пред нея, докато Калан упорито разисква с Шота въпросите за вината и обвиненията. Вещицата знаеше нещо за чумата, а също и за ветровете, които преследват Ричард, Какво значение има гордостта на Калан пред това?