Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Тримата офицери извърнаха изненадано глави и зачакаха обяснението й.
— Видях Джаганг …
— Какво! — изпусна нервите си генерал Мейферт. Калан махна с ръка, разсейвайки страховете му.
— Не, не е това, което си мислиш. Стана чрез чуждо тяло. — Тя пъхна ръцете си под мишниците, за да ги сгрее. — Важното е, че се престорих, че действам според плана му, за да го заблудя, че сме се вързали.
Тя им обясни смисъла на движещите се на север войски и намерението на Джаганг да примами след тях многочислени Д’Харански части, за да разцепи по този начин силите им. Мъжете я слушаха зяпнали, докато тя им обясняваше с подробности, подкрепяйки думите си с жестове по картата.
— Но ако изпратим толкова много войници — намеси се лейтенант Лейден, — това няма ли да е точно каквото очаква Джаганг?
— Да — отвърна Калан, — но ние няма да го направим така, както му се иска. Тези войници ще напуснат лагера, за да изглежда сякаш сме налапали въдицата. — Тя се наведе над картата и с парче въглен отбеляза някои места в планините, които току—що бе прекосила, посочвайки някои просеки в ниските части. Капитан Абернати се обади:
— Галеанските части наброяват горе—долу толкова войници, колкото ви трябват, за да накарате Джаганг да мисли, че действаме според плана му.
— И аз за това си мислих — обади се генерал Мейферт. Значи решено — отсече Калан. Отново посочи картата: — Заобиколете тези планини, капитане, така че когато Орденът атакува лагера ни с мисълта да се излее отгоре ни, хората ви да могат да ги нападнат откъм слабата страна, ето тук, където ще сме най—малко очаквани.
Капитан Абернати, спретнат мъж с посребрен гъст мустак, пасващ на веждите му, кимна, проследявайки движението на Калановата ръка по картата.
— Не се тревожете, Майко Изповедник, Орденът ще си помисли, че сме тръгнали, докато ние ще сме готови да ги прободем право в сърцето, когато тръгнат да ви нападат.
Калан отново насочи вниманието си към генерала:
— После тайничко да изведем още един отряд от лагера, който да чака на отсрещната страна на долината, точно срещу войниците на капитан Абернати, така че когато Орденът стигне до средата на долината, да ги нападнем от две страни. Едва ли ще допуснат да пленим част от войниците им, така че със сигурност ще подвият опашка. И тогава основните ни войски ще ги пронижат мощно в станалия уязвим гръб.
Тримата офицера мълчаливо обмислиха плана й на фона на идващия отвън непрестанен шум. Край палатките претичваха коне, скрибуцаха и подскачаха каруци, под войнишките ботуши скърцаше сняг, мъжки гласове подвикваха заповеди.
Очите на лейтенант Лейден се насочиха към Калан.
— Майко Изповедник, другият необходим отряд може да бъде съставен от моите войници от Келтон. Те са се сработили много добре и отдавна служат под мое командване. Можем да започнем да се изнасяме от лагера незабавно и да се съберем по—встрани в очакване на сигнал за да може да изпратите с нас някоя Сестра, за да долови предварително уговорен сигнал, след което заедно с частта на капитан Абернати да нападнем едновременно от Двете страни.
Калан знаеше, че Лейден иска да се реабилитира в очите й. Освен това искаше да извоюва известна самостоятелност за Келтонските части в рамките на Д’Харанската империя.
— Начинанието е рисковано, лейтенант. Ако нещата се объркат, няма да можем да ви се притечем на помощ.
Той кимна.
— Но хората ми познават добре района, пък и сме обучени в прекосяването на планински местности в зимни условия. Императорският орден идва от по—топли земи. На наша страна са предимствата както на времето, така и на местността. Ще се справим, Майко Изповедник.
Калан стана и въздъхна, впила поглед в мъжа. Знаеше, че идеята щеше да се понрави на генерал Мейферт. На капитан Абернати също. Галеа и Келтон бяха отколешни врагове, така че двамата предпочитаха всеки да участва в боя с определена отделна задача.
Ричард бе съюзил враждуващи някога страни, за да могат те да обединят усилията си в борбата. Това бе жизненоважно за оцеляването им. Калан предполагаше, че целите им са общи, така че каквото и да правеха, бе в името на общото благо — следователно щеше да се наложи да координират действията си. Доводите на лейтенанта бяха логични — неговите войници наистина бяха свикнали да се бият в планински условия.
— Добре, лейтенант.
— Благодаря ви, Майко Изповедник.
Калан реши да го поощри:
— Ако се справите добре със задачата, лейтенант, може би ще се изкачите в йерархията.
Лейтенант Лейден поздрави с юмрук до сърцето:
— Хората ми ще направят всичко възможно Кралицата им да се гордее с тях.