Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Въпреки ръката на Себастиан, която я подкрепяше, тя се отскубна и падна на колене по своя воля, за да не го направи от слабост. Използва случая да се поклони и допря чело в пода. Себастиан не и бе казал какво трябва да направи, но тя изпита вътрешна потребност да постъпи така. Ако не друго, поне за секунда си отдъхна от кошмарните му очи.
Предполагаше, че човек като него, воин, опълчил се срещу завоевателната сила на Д’Хара, притежава исполинска сила, желязна ръка и мрачна решителност. Да бъдеш император на народ, който се надява да избяга от застрашителната сянка на робството, беше призвание за човек, отговарящ по сила и мощ на този, пред когото тя бе коленичила.
— Ваше сиятелство — започна с треперещ глас, без да вдига глава от пода, — на вашите услуги.
До ушите и достигна боботещ смях.
— Хайде, Дженсън, не е нужно.
Усети как лицето и пламва и се изправи с настоятелната помощ на Себастиан. Нито императорът, нито Себастиан обърнаха внимание на смущението и.
— Къде намери тази прекрасна млада дама, Себастиан?
Сините очи на Себастиан се плъзнаха с гордост към нея.
— Дълга история, която ще ви разкажа друг път, Ваше сиятелство. Засега ще ви кажа само, че Дженсън взе важно решение, което касае всички нас.
Мастиленият поглед на Джаганг се върна върху нея, сърцето и моментално подскочи към гърлото. На устните му беше кацнала почти незабележима усмивка, изразяваща превъзходството му пред нищожеството, застанало пред него.
— И какво е това важно решение, уважаема?
Дженсън.
В главата и се втурна споменът за проснатата и на пода майка, обляна в кръв. Никога нямаше да забрави тези последни мигове живот на майка си. В душата и още тлееше изгарящата болка от невъзможността да се погрижи и погребе подобаващо тялото на най-близкото си същество.
Дженсън.
Яростта се пребори със смущението и и тя отвърна с твърд глас.
— Възнамерявам да убия Господаря Рал. Дойдох да ви помоля за помощ.
В мъртвешката тишина от лицето на императора се изпари всяка следа от подигравка и надменност. Впи в гостенката си ледени, тъмни, безжалостни очи, свъси предупредително чело. Тази тема изискваше мрачна сериозност. Господарят Рал бе човекът, нападнал родината му, избил незнайно колко хиляди войници от армията му и хвърлил целия свят в страданията на войната.
Император Джаганг Справедливия чакаше със сериозен вид Дженсън да продължи.
— Името ми е Дженсън Рал — отвърна тя на пламналия му поглед. Извади ножа си, стисна острието му в юмрука си и тикна дръжката към него, за да види той релефната буква „Р“.
— Аз съм сестра на Ричард Рал. И възнамерявам да го убия. Себастиан ми каза, че бихте могли да ми помогнете. Ако наистина е така, ще съм ви задължена до гроб. Ако не, по-добре ми кажете още сега, защото дори това няма да ме разколебае, но в такъв случай ще се наложи да поема веднага на път.
Облегнал лакти на драпирания си трон, той се наведе към нея и впери в лицето и кошмарните си очи.
— Скъпа моя Дженсън Рал, сестра на Ричард Рал! За подобно нещо съм готов да положа целия свят в краката ти. Само кажи и ще имаш всичко, което е по силите ми.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
ДЖЕНСЪН СЕДЕШЕ плътно до Себастиан. Познатото му присъствие и вдъхваше спокойствие, макар да предпочиташе да са само двамата край огъня, да си пържат риба или да си готвят нещо друго. На императорската трапеза, обслужвана от рояци прислужници, се чувстваше по-самотна от най-уединените си часове в гората. Ако го нямаше Себастиан, ако не чуваше познатия му глас и смях, сигурно нямаше да издържи, нямаше да знае какво да прави. Чувстваше се неловко дори в компанията на обикновени хора, камо ли сред такива видни особи.
Император Джаганг без никакво усилие се налагаше в центъра на всеобщото внимание. Макар нито за миг да не наруши добрия тон и любезното си отношение към нея, по някакъв загадъчен начин и внушаваше усещането, че всяка глътка въздух, която поема, дължи само и единствено на неговото благоволение. Междувременно, съвсем нехайно и с лекота, безкрайно уверен в управленските си решения и наясно с отговорностите си, се справяше с изникнали в момента въпроси. Същински планински лъв, оттеглил се за почивка, нахранен и спокоен, лениво помръдващ с опашка, докато си ближе лапите.
Не беше владетел, окопал се в далечните си палати и очакващ доклади от бойното поле. Той бе воин, повел армията си в боя. Император, потопил ръцете си до лактите в кървавата пихтия на живота и смъртта и постигнал всичко желано.
Макар в условията на боен поход, вечерята беше царска. Трапезата и шатрата на императора отговаряха изцяло на нивото му. Храните и напитките бяха в изобилие, имаше всичко — от дивеч до риба, от говеждо до агнешко, от вино до вода.