Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Много изтънчено, много благородно и много навреме.
Маса стърчеше пред килера неподвижен като китайски истукан.
— Как е той? — попита Ераст Петрович и поясни смисъла на въпроса си с жест.
Слугата докладва с помощта на мимика и жестове: отначало плака, после пя, после заспа, веднъж трябваше да му носи гърне.
— Браво — похвали го вицеконсулът. — Каншисуру. Итте куру.
(Това означаваше: „Охранявай. Аз излизам.“)
Надникна в стаята си за момент и побърза обратно при каретата. Отвори вратичката.
— Ти си гола и боса — каза той на чаровната пътничка и остави на седалката чувалче с мексиканско сребро. — Купи си дрехи. И изобщо всичко, което намериш за добре. А това са моите визитки с адреса на консулството. Ако се наложи нещо да се преработи или не знам какво, остави ги на продавача, ще ги изпратят у дома. Като се върнеш, се настанявай и подреждай. Ти си стопанката в тоя дом.
О-Юми с усмивка, но без особен интерес докосна дрънчащото чувалче, протегна голо краче и погали с него Ераст Петрович по гърдите.
— Ах, колко съм глупав! — възкликна той. — Та ти дори не можеш да влезеш в магазина в такъв вид!
Той крадешком погледна към консулството и стисна тънкия глезен.
— Че за какво ми е да влизам? — засмя се О-Юми. — Ще ми донесат в каретата всичко, от което имам нужда.
Антибулкоксовата коалиция, възстановена в пълния си състав, провеждаше съвещание в кабинета на началника на общинската полиция. Някак от само себе си стана така, че ролята на председател, макар и неназначен от никого, се падна на инспектор Асагава. Руският вицеконсул, смятан преди това от всички за водач, отстъпи лидерството с леко сърце. Първо, след като изостави съратниците си заради частен въпрос, Ераст Петрович сякаш изгуби нравственото право да ръководи. И второ, осъзнаваше, че неговите ум и сърце са заети сега съвсем с друго. А предстоеше най-сериозна работа, която не търпеше половинчат подход.
Впрочем Асагава прекрасно бе свършил аналитичната работа и без Фандорин.
— И така, джентълмени, разполагаме със свидетел, готов да дава показания. Но той е несигурен човек, има съмнително реноме и без документално потвърждение думите му нямат особена тежест. Разполагаме с подписаната с кръв клетва на сацумските самураи, но тя изобличава единствено покойния интендант Суга. Разполагаме и с иззетите от Суга полицейски рапорти, но и те няма как да се използват срещу Булкокс. Единствената несъмнена улика представлява шифрованата схема на заговора, където централна фигура е главният чуждестранен съветник на императорското правителство. Но за да се превърне схемата в доказателство, трябва да я дешифрираме докрай. Не бива да предаваме документа на властите, преди да сме го направили. Можем да допуснем фатална грешка — не знаем кой още от сановниците участва в заговора. Щом самият интендант на полицията…
— Правилно — одобри Локстън. Той пуфкаше пурата си пред отворения прозорец — щадеше чувствителното обоняние на доктор Туигс. — Аз изобщо не вярвам на никой скапан японец… Освен на вас, естествено, приятелю Гоу. Нека докторът си поразмърда мозъка, да разкрие тия драсканици. Като изкараме всички лоши момчета на светло, ще ги подберем наведнъж. Нали, Ръсти?
Ераст Петрович кимна на сержанта, но гледаше само инспектора.
— Всичко това е п-правилно, но не разполагаме с много време. Булкокс е умен човек и има могъщи съюзници, които не биха се спрели пред нищо. Не се съмнявам, че Булкокс ще прояви особено внимание към моя милост (вицеконсулът смутено се прокашля) и към вас, тъй като се знае, че заедно сме разследвали делото за тримата сацумци.
Ераст Петрович си позволи да се отклони донякъде от истината, но само в детайлите. Дори англичанинът да нямаше лични причини да го мрази, участниците в конспирацията, подплашени от странната смърт на интенданта, обезателно биха се заинтересували от руския вицеконсул. Беше взел най-дейно участие заедно със Суга в разследването на заговора срещу Окубо — това първо. Ударът срещу интенданта обслужва интересите на Руската империя — това второ. Има и трето — по време на неотдавнашната си разправия с Булкокс титулярният съветник бе достатъчно непредпазлив да покаже, че подозира британеца в намерение да изгори някакви компрометиращи документи. В оня емоционален момент достопочтеният вероятно не е отдал особено значение на думите му, но по-късно неизбежно щеше да си ги припомни. А в това, че той сега мисли за руския консул непрестанно и с дълбока заинтересованост, не можеше да има съмнение.