Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Колкото и да е странно, това изобщо не притесняваше Ераст Петрович.
Фандорин се поклащаше върху меката седалка на наетия фиакър, най-добрия, който се намери в каретния двор на фирма „Арчибалд Грифин“ („Отлични Коне, а така също Най-Удобни Каляски за всякакви житейски нужди. Плащане на час“), и беше много доволен от себе си. Идеята, която бе накарала титулярния съветник да напусне колегите си в разгара на важното съвещание, го бе запленила със своята простота и несъмнено лесно изпълнение.
Трябваше просто да вземе О-Юми от злодея, и толкова. Да не я слуша, да не я оставя да се опомни. Просто да я качи в каретата и да я откара.
Това би било мъжествено, честно, по руски.
Трябваше да постъпи така от самото начало, още преди Булкокс да се разкрие като злодей. Какво общо имат политическите заговори с любовта? Нищичко. О-Юми със сигурност бе очаквала от любимия именно такава постъпка. А той се вкисна, държа се малодушно, потъна в униние и самосъжаление.
Струваше си, разбира се, да се облече тържествено — фрак, цилиндър, колосана риза, както го диктуваше рангът на събитието, но не му се губеше нито минута време.
Каретата се понесе по павираните улици на Блъф, закова се пред номер 129. Кочияшът свали шапка, отвори вратата и вицеконсулът бавно стъпи на земята. Той приглади косата си, засука със специална четчица мустаците, клюмнали леко след нощните приключения, подръпна пешовете на редингота.
Е, с Бога напред!
Той мина през портата и неволно спря — припомни си кучетата. Но свирепите цербери не се виждаха никакви. Вероятно денем ги връзваха.
Фандорин с твърда крачка прекоси моравата. Какво ли прави О-Юми? Вероятно още спи, тя е свикнала да си ляга след изгрев-слънце…
Той не успя да дръпне бронзовия звънец, вратата сама се отвори. На прага застана важен лакей с ливрея. Титулярният съветник му подаде визитна картичка с двуглав орел:
Consulat de l’Empire e la Russie
Eraste Petrovitch Fandorine
Vice-consul, Conseiller Titulaire
Yokohama, Bund, 6
Предния ден Сирота му бе връчил цяло тесте прясно отпечатани, още миришещи на мастило картички.
— Идвам при достопочтения Булкокс по важна работа.
Той отлично знаеше, че Булкокс по никакъв начин не може да си е у дома. Безусловно вече му бяха съобщили за тайнственото „самоубийство“ на съучастника му и англичанинът, естествено, веднага е тръгнал за Токио.
Ераст Петрович бе приготвил и следващото си изречение: „Как, няма ли го? Тогава моля да докладвате за мен на мис О-Юми. Спи ли? Ще се наложи да я събудите, случаят не търпи отлагане.“
Обаче го очакваше изненада. Портиерът се поклони преспокойно, покани го да влезе и изчезна зад вратата, която водеше наляво — от предишната си визита вицеконсулът знаеше, че там се намира кабинетът.
Преди още Ераст Петрович да съобрази какво означава всичко това, от кабинета се появи лично достопочтеният. Беше с домашна куртка, по чехли, с други думи, демонстрираше най-безгрижен вид.
— На какво дължа, мистър… Фендорайн? — погледна той визитката. — О, да, мисля, че се познаваме.
Какви са тия работи? Наближава пладне, а още не са открили трупа на Суга? Невъзможно!
Или са го открили, но Булкокс, главният съветник на правителството, не е уведомен за това? Изключено!
Уведомен е, но не се е стреснал? Абсурд!
И въпреки това фактът бе налице — Булкокс бе предпочел да остане у дома. Защо?
Ераст Петрович надникна през полуотворената врата на кабинета и видя пламъка в камината. Ето каква била работата! Изгаря компрометиращи документи! Значи все пак се е подплашил! Все пак е умен човек. И предвидлив. Усетил е опасността.
— Защо мълчите? — смръщи се с досада британецът. — Какво искате?
Фандорин отмести достопочтения и влезе в кабинета.
Но при камината нямаше никакви хартии, само купчина сухи клони.
— Ама какво значи всичко това, по дяволите?! — последва го Булкокс.
Ераст Петрович неучтиво отвърна на въпроса с въпрос:
— Защо сте запалили тая камина? Лято е.
— Паля я всяка сутрин с ракитови клонки. Къщата е нова, още е влажна. Пък и харесвам мириса на дима им… Вижте какво, сър, държите се много странно! Та ние едва се познаваме! Обяснете ми незабавно какво става. С каква цел идвате при мен?
Вече нямаше какво да губи и Фандорин скочи в дълбокото с главата надолу:
— За да прибера дамата, която държите тук насила!
Булкокс зяпна и неговите рижи като косата му мигли затрептяха.
А титулярният съветник, който според френския израз вече беше jete son bonnet par-dessus le moulain98, разви атаката, която, както се знае, е най-добрият вид отбрана на слаба позиция.
98
„Захвърлил нощното боне зад мелницата“ (букв. фр.). Вече му беше все едно; ударил го беше през просото. — Б.пр.