Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Вратата се отвори и господарят скочи леко на тротоара. Не носеше чувал, но пък беше жив и здрав. А и тази карета — това да не е по-малко от чувал? Брей, какво заклинание!
Маса се втурна да посрещне господаря.
Още по-чудесна беше промяната, станала с него. След оная проклета нощ, когато бе излязъл от павилиона по-рано от обичайното и през целия път до дома се бе препъвал като слепец, лицето на господаря заприлича на маската на Земния паяк от театъра „Но“: потъмняло, застинало, носът му, и без това дълъг, се беше изострил — да те е страх да го гледаш.
Ясно е защо О-Юми е избрала червенокосия англичанин — той е много по-богат и къщата му е голяма и хубава, и слугите му са осем, а не един. Господарят страшно се измъчваше от ревност и Маса също се изтормози само като го гледаше. Дори взе да обмисля дали да не я убие тая негодница? Господарят, естествено, ще се натъжи, но това все пак е по-добре, отколкото да си съсипеш черния дроб, като си представяш през цялото време как любимата ти се гъне в чужди прегръдки.
Но ето че се бе случило чудо и злите магии се бяха пръждосали. Маса го забеляза веднага. Дали благодарение на добрия бог Хотей, дали по някаква друга причина, господарят бе излекуван. Очите му светеха уверено, ъгълчетата на устата му вече не бяха извити надолу.
— Маса, голяма работа — каза той на японски със звучен глас. — Много голяма. Помагаш, добре?
От каретата се подаде кльощавият задник на някакво човече с измачкан и изпоцапан редингот. Човечето слезе гърбом, обърна се и насмалко да падне — толкова силно се олюля.
Ако се съди по гърбавия нос, поддържаната кожа и изящните ръчици с маникюр — беше от аристократите.
— Той… живее… къща… — рече господарят, нетърпеливо щракайки с пръсти, понеже не се сещаше за нужните думи.
Значи гостенин, проумя Маса и учтиво се поклони на непознатия. Оня изхълца и пак се олюля. Болен ли беше, пиян ли — не можеш го разбра.
Те влязоха в къщата, като господарят през цялото време ходеше някак странично, сякаш за да скрие госта си от прозорците на Калния човек.
Господарят се разходи из коридора, замисли се и посочи:
— Там. Той живее там.
Маса понечи да обясни, че там не се живее, това е килер. Вътре са куфарите, чувалът с ориз, бурканите с маринована ряпа и с джинджифил, но господарят си знаеше неговото.
— Хараняй, хараняй — повтори той някаква непозната дума. После измърмори: „Пудяворите!“ (Маса вече знаеше тая дума, тя значеше „тикушо!“), донесе от кабинета си речник и преведе: — Охранява. Ти охранява той. Разбира?
— Разбира — кимна Маса.
Така кажи. Той сграбчи гърбоносия за врата и го набута в килера. Оня замрънка жално, рухна без сили на пода.
— Учтиво — заповяда строго господарят, който пак бе проверил в речника. — Охранява. Строго. Обаче учтиво.
Добре, щом трябва, учтиво. Маса донесе от своята стаичка сламеник, възглавница, одеяло.
Рече на пленника:
— Моля, заповядайте, настанете се удобно.
Аристократът плачливо се обърна на английски към господаря. Маса различи само една позната дума „пуриницовка“.
Господарят въздъхна тежко, извади от джоба си кутийка, в която имаше съвсем мънички бутилчици с някаква течност и спринцовка като ония, с които те ваксинират срещу шарка. Подаде кутийката на лигльото и заключи вратата на килера.
— Гледа. Охранява. Строго. Учтиво — повтори той и незнайно защо размаха показалец.
Обърна се и излезе от жилището почти на бегом.
Качи се в каретата. Замина.
През първите мигове Ераст Петрович по инерция още поразмишлява за настанения в килера свидетел. На Маса може да се разчита. Няма да мръдне от вратата и няма да допусне никого до нея. Дявол знае какво си мисли слугата за всичко това. За съжаление няма как да му се обясни — доста му е беден речникът.
Количеството торби, в които си слагаше главата титулярният съветник, растеше не с дни, а с часове. Не стига нощното нахлуване в цитаделата на японската охрана на реда, не му стига гибелта на полицейския началник, та сега и укриване на външно лице на територията на консулството без разрешение от началството. За скрития княз не трябваше да обелва нито думичка — нито пред Доронин, нито пред Сирота. Поне на първо време.
Но докато всички тия своеволия можеше все някак да се запазят в тайна, акцията, която титулярният съветник възнамеряваше да предприеме сега, неизбежно щеше да доведе до шумен скандал.