Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Сааурските войни удряха по широки дървени барабани, върху които бе обтегната кожа. Ехото отекваше през реката като гръмотевица. Бяха изпълнени кървави ритуали и сега бойците се подготвяха за утрешното сражение.
Изреваха рогове, звъннаха звънци и барабаните продължиха да думкат.
Хатонис и хората му стояха до конете. Всичките осемнайсет души от дружината на Нахут бяха в безсъзнание.
Ерик се върна при Калис и докладва:
— Всичките осемнайсет души спят дълбоко.
— Щом могат да спят при този страшен шум, значи наистина са безчувствени — отбеляза Праджи.
— Сбогом, стари приятели — каза Калис.
Първо Праджи, после Вая и Хатонис стиснаха ръката му. Те, заедно с осемте останали живи от дружините си, щяха да поемат нагоре покрай реката, като се опитат да преминат на другия бряг по един от мостовете на север, докато главните сили атакуваха. В суматохата на битката щяха да се опитат да се промъкнат на изток, към Града на Змийската река. Каквото и да се случеше в близкото бъдеще, Градът на Змийската река трябваше да се изправи срещу Изумрудената кралица и Хатонис трябваше да подготви клановете. Всички те някога бяха били номади, скитнически племена като своите братовчеди — джешандите, и ако трябваше, отново щяха да се изтеглят в хълмовете и да нанасят внезапни удари по вражеското воинство.
Нощта беше тъмна, плътни облаци се движеха към брега и закриваха луните. Само тези с особено добро зрение можеха да забележат отдалеч нещо или някой, който се придвижва покрай брега на реката.
Накор помириса въздуха.
— Идва дъжд. Утре със сигурност.
Калис махна с ръка и Ерик се обърна, за да даде знак на първата група мъже да влязат във водата. Планът беше прост: да плуват през бавно течащата, но плитка делта до едно от малките островчета и после да се насочат към голямото пристанище. Щяха да се придвижат към югоизточната му част, където бяха корабостроителниците. Малкият ръкав се свързваше с южната част на пристанището, като образуваше естествена база за пускане на новопостроените кораби. Калис имаше пълни данни от агентите, които бяха на този континент вече от години, но все пак не знаеше всичко за пристанището. На никого не му бе хрумвало, че Изумрудената кралица може би ще се нуждае от изграждането на флота, докато Ру не се досети.
Планът беше след като подпалят корабостроителниците и доковете да откраднат кораб и да се насочат към Града на Змийската река.
Мъжете бяха увили мечовете, броните и щитовете си, за да не вдигат шум, а някои дори бяха изоставили тежкото си оръжие, за да могат да плуват по-лесно.
Избраният път ги водеше едновременно близко до предните постове на войската на Изумрудената кралица и до наблюдателите от укрепленията на крепостта. Факлите по стената ясно показваха, че шумотевицата в лагера на кралицата е разтревожила гарнизона и там разбират, че трябва да очакват нещо. Ерик се надяваше, че всички наблюдават светлините на върха на хълма, а не каменистия бряг под собствените си стени.
Всеки мъж от дружината беше опитен плувец. Онези, който нямаха опит, бяха обучени в лагера край Крондор. Но когато стигнаха точката, определена за среща — една тясна ивица пясък, трима души липсваха. Тук бяха скрити от чужди погледи само от оределите високи треви и от едно самотно хилаво дръвце. Калис даде знак отново да влязат във водата. Ерик изчака, докато всички тръгнат, огледа се за последен път за липсващите трима и последва другите.
Каналът стана по-дълбок и течението — по-силно, и колкото приближаваха града, водата ставаше определено по-солена. Кашляне, плюене и пляскане наблизо показаха на Ерик, че и някой друг е изпаднал в беда. Той заплува натам, но когато стигна, го посрещна само тишина. Огледа се в мрака, ослуша се внимателно, после загреба към брега в далечината.
Внезапно охлузи коляното си и разбра, че минава над подводна скала. После внезапно бе засмукан надолу и тласнат към по-дълбоко и бързо течение, и започна да се бори, за да задържи главата си над водата.
Оръжието го теглеше надолу и Ерик трябваше да използва цялата си воля и сили, за да се задържи. Беше трениран часове наред да плува с меча и щита си на гръб, но нямаше никаква подготовка за този кошмар, с който трябваше да се бори в мастиленочерната тъмнина.
Ръцете му натежаха и трябваше да полага гигантски усилия, за да продължи напред. Нямаше представа колко път е изминал и колко остава.
После чу някакъв променен звук пред себе си и разбра, че водата се разбива в скалите на брега. Нещо повече, долови приглушената кашлица на мъже, проклинащи и плюещи вода. С последни сили заплува отново и стигна една скала, в която силно удари главата си.