Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Помолена бях да ви придружа - каза усмихната Певара.
Лирел скри презрението си. Айез Седай не биваше да са весели. Айез Седай трябваше да са спокойни, сдържани и строги, ако не друго. Човек трябваше да погледне към Айез Седай и моментално да се зачуди какво е сбъркал и как да го поправи.
Щом поеха през терена на Черната кула, Певара подкара до нея и продължи:
- Логаин, който командва сега, ви праща поздрави. Тежко е пострадал и още не се е възстановил.
- Ще се оправи ли?
- О, със сигурност. До ден-два. Ще е нужен начело на ашаманите, когато се включат в Последната битка.
„Жалко”, помисли Лирел. Черната кула щеше да е по-лесно управляема без Лъжедракон начело. По-добре да беше умрял.
- Сигурна съм, че помощта му ще е от полза - каза Лирел. - Командването му обаче… Е, ще видим. Кажи ми, Певара. Разправяли са ми, че обвързването на мъж, който може да прелива, е различно от това на обикновен мъж. Минала ли си през това?
- Да.
- Е, вярно ли е? - попита Лирел. - Обикновените мъже може да бъдат принудени да се подчиняват през връзката, но тези ашамани не, така ли?
Усмивката на Певара стана някак тъжна.
- Ох… Не, връзката не може да ги принуди. Ще трябва да прилагаш по-находчиви начини.
Това не беше добре.
- Колко послушни са? - попита Аледрин от другата страна.
- Зависи от мъжа, предполагам - отвърна Певара.
- Щом не може да бъдат принудени, ще се подчиняват ли на своята Айез Седай в битка? - попита Лирел.
- Вероятно. - В гласа на Певара се долавяше леко съмнение. - Трябва да ви кажа нещо, на всички. Мисията, с която бях изпратена и която изпълнявате и вие, е безсмислена.
- Така ли? - попита сухо Лирел. Трудно би повярвала на Червена, особено след онова, което бяха направили на Сюан. - И защо?
- По-рано бях като вас - каза Певара. - Готова да обвържа всички ашамани, за да се опитам да ги контролирам. Но бихте ли отишли в друг град, да изберете там напосоки петдесет мъже и да ги обвържете за Стражници? Обвързването на ашаманите просто за да са обвързани е глупаво. С това не можем да ги контролираме. Според мен от някои ашамани ще се получат чудесни Стражници, но - също като с много мъже - от други няма да се получат. Съветвам ви да изоставите идеята да обвържете точно четирийсет и седем и да вземете тези, които най-много желаят. Ще спечелите по-добри Стражници.
- Интересен съвет - каза Лирел. - Но както спомена, ашаманите ще са нужни на бойното поле. Няма време. Ще вземем най-мощните четирийсет и седем.
Певара въздъхна, но замълча, докато подминаваха няколко мъже с черни палта и с по две игли на високите яки. Лирел усети тръпки по кожата си все едно, че насекоми плъзнаха по нея. Мъже, които можеха да преливат!
Лелейн смяташе, че Черната кула е жизненоважна за плановете на Бялата кула. Да, но Лирел не беше собственост на Лелейн. Беше сама за себе си, и Заседателка при това. Ако намереше начин да постави Черната кула под своя власт, може би най-сетне щеше да изпълзи изпод петата на Лелейн.
За тази цел обвързването на ашаманите си струваше. Светлина, никак нямаше да й е приятно. Трябваше някак да поставят всички тези мъже под контрол. Дракона трябваше вече съвсем да е полудял, покварен от докосването на сайдин от Тъмния. Едва ли можеше да се разчита на него. Можеше ли да бъде подведен да позволи останалите мъже да бъдат обвързани?
„Да нямам контрол през връзката… това ще е опасно.” Представи си как тръгва на бой с боен строй от двайсет-трийсет ашамани, обвързани и подчинени на волята й. Как ли можеше да стане това?
Стигнаха до строени в редица мъже в черни палта и Лирел бързо ги преброи. Четирийсет и седем мъже, с този, който стоеше най-отпред. Що за номер се опитваха да й изиграят?
Този отпред пристъпи към нея. Беше як мъж на средна възраст и сякаш бе преживял някакво тежко изпитание наскоро. Имаше торбички под очите и бледо изпито лице. Стъпката му беше твърда обаче и погледът му - уверен, когато я погледна в очите и се поклони.
- Добре дошла, Айез Седай.
- А вие сте?
- Андрол Генхалд. Назначен съм да командвам вашите четирийсет и седем, докато бъдат обвързани.
- _Моите_ четирийсет и седем? Явно вече сте забравили условията. Трябва да ни бъде даден всеки войник или Вречен, когото пожелаем, и те не могат да ни откажат.
- Да, безспорно - отвърна Андрол. - Така е. За жалост всички други мъже в Черната кула освен тези са или пълни Аша’ман, или са отзовани другаде по спешна работа. Другите, разбира се, щяха да изпълнят заповедите на Дракона, ако бяха тук. Постарахме се да задържим четирийсет и седем за вас. Всъщност четирийсет и шест. Аз вече съм обвързан към Певара Седай.