Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Ще видите — каза той, гласът му беше хладен и нисък. — Процесът ще ви промени из основи и ще видите за първи път в живота си, сигурен съм, истинската природа на ограниченото си съзнание. Графинята твърди, че притежавате сила на характера, която не съм виждал, с което мога само да се съглася. Винаги сте били достатъчно хубаво момиче, но такива има много. С нетърпение очаквам да открия — след като бъдете изгорена до кости и после претворена от същата онази „машина“, която не разбирате — дали наистина във вас има нещо забележително.
И излезе от купето. Госпожица Темпъл не помръдна; язвителните му думи отекваха в ума й заедно с хиляди неизречени хапливи отговори, лицето й гореше, ръцете й бяха стиснати в юмруци. Погледна през прозореца и видя отражението си в стъклото, захвърлено между нея и движещия се пейзаж навън. Хрумна й, че този блед, прозрачен, второкачествен образ е идеалната илюстрация на собственото й състояние под властта на други, нейните желания бяха само периферно свързани със съдбата й, несъществена и полуприсъстваща. Въздъхна треперливо. Как можеше Роже Баскомб след всичко все още да упражнява някакво влияние над чувствата й? Как можеше да я кара да се чувства толкова отчаяно нещастна? Не разбираше защо се вълнува — нямаше точка, откъдето да започне да разплита отговорите — и сърцето й биеше все по-бързо. Закри очите си с ръце и задиша дълбоко.
Влакът намаляваше ход. Тя притисна лице към прозореца, затулвайки светлината откъм коридора с ръка, и видя гарата, перона и бялата табела на Ориндж Локс. Майор Блах отвори вратата и й махна да излиза.
Чакаха ги две карети, всяка теглена от впряг от четири коня. Към първата тръгна принцът, хванал годеницата си под ръка и както преди малко следван от пратеника и по-възрастния мъж с превързаната ръка. Майорът придружи госпожица Темпъл до втората карета, отвори вратата и й помогна да се качи. Кимна й отсечено и се отдалечи — без съмнение, за да се присъедини към принца, а на негово място се появи граф Д’Орканч, който седна срещу нея, а после и графинята, която се настани до нея срещу графа, после Франсис Сонк, който с усмивка седна до графа, и накрая, с неутрално изражение, Роже Баскомб, който се поколеба само за миг, когато видя, че заради едрия граф и бинтованата ръка на Франсис Сонк единственото останало място е от другата страна на госпожица Темпъл. Качи се и седна, без да каже нищо. Госпожица Темпъл беше заклещена между графинята и Роже — краката им се притискаха към нейните с насмешлива фамилиарност. Кочияшът затвори вратата и се качи на капрата. Камшикът му изплющя и каретата затрополи към Харшморт.
Пътуването започна в мълчание и след известно време госпожица Темпъл, която отначало предположи, че това е заради нейното присъствие — външен човек, който разваля обичайните им заговори и кроежи, започна да се пита дали причината е само тази. Те бяха достатъчно внимателни, за да не кажат нищо изобличаващо, но тя започваше да усеща известно съревнование и недоверие… особено след като Франсис Сонк се присъедини към групата.
— Кога очакваме херцога? — попита той.
— Преди полунощ, сигурен съм — отговори графът.
— Вие разговаряхте ли с него?
— Крабе е разговарял — каза графинята. — Няма причина да го прави друг. Това само би объркало нещата.
— Зная, че всички са хванали влака — различните групички — добави Роже. — Полковникът ще вземе херцога лично, а двама от хората ни…
— Нашите хора?
— От министерството — поясни Роже.
— Аха.
— Тръгнаха напред, за да го посрещнат.
— Колко грижливо — каза графинята.
— А братовчедка ви Памела? — попита Сонк. — И обезнаследеното й чедо?
Роже не отговори. Франсис Сонк се изкиска злобно.
— А малката принцеса? — попита Сонк. — La Nouvelle Marie?
— Ще се справи прекрасно — каза графинята.
— Не че има представа за ролята си — каза Сонк насмешливо. — А принцът?
— И той е под контрол — каза графът. — А транспортът му?
— Увериха ме, че тази вечер ще отплава на позицията си — отговори Сонк. Госпожица Темпъл се запита защо точно той има информация за корабите. — Тази седмица каналът беше затворен и беше подготвен.