Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Разбирам я напълно, уверявам ви, господин Баскомб.
Той не отговори — с кипящо раздразнение тя осъзна, че Роже оставя порицанието си да попие напълно. Решена да не нарушава мълчанието първа, госпожица Темпъл започна да изучава промените в лицето и поведението му — без да го иска, защото псе още се надяваше да посрещне всеки израз на внимание от негова страна с презрение. Разбираше, че Роже Баскомб е най-точният прозорец към последиците на Процеса, който можеше да намери. Бе видяла госпожа Марчмур и принца — нейната прагматичност и неговата безстрастна отдалеченост, но преди това не ги беше познавала отблизо. Това, което виждаше на лицето на Роже Баскомб, я натъжаваше повече от всичко заради знанието, че такава трансформация говори — в нещастното си сърце беше уверена, че това е така — за искрените му желания. Роже винаги бе харесвал това, което е подредено и уместно, отдаваше грижливо внимание на социалните подробности и винаги знаеше кой каква титла и владения има, но тогава тя съзнаваше и това бе част от обичта й към него, че тази усърдна будност произтича от това, че той самият няма титла, от това, че заема все още незначителен пост в правителството, тоест от природно предпазливия му характер. Сега виждаше, че това се е променило, че способността на Роже да жонглира в ума си с различните интереси и санове на много хора вече не служи за собствената му защита, а напротив, за откритата му манипулативна изгода. Не се съмняваше, че той наблюдава останалите членове на Кликата като вечно почтителен ястреб, чакайки най-малката погрешна стъпка (и изведнъж я обзе увереност, че превързаната ръка на Франсис Сонк тайно го радва). Преди, когато Роже правеше гримаси заради нейните изблици или изразени на глас мнения, това беше заради липсата й на такт или внимание към деликатната социална тъкан на разговора, който се опитваше да поддържа, и реакцията му я изпълваше с палаво задоволство. Сега, въпреки опитите си да го дразни и провокира, тя виждаше единствено измъчена, натрапена толерантност, вкоренена в разочарованието, че си губи времето с човек, който не може да му донесе никаква полза. Тази разлика натъжаваше госпожица Темпъл по начин, който не си бе представяла.
— Реших да ви навестя за малко — започна той — по предложение на графиня Лакер-Сфорца.
— Убедена съм, че графинята ви прави всякакви предложения — прекъсна го госпожица Темпъл, — и не се съмнявам, че ги изпълнявате с готовност!
Вярваше ли си изобщо? Обвинението беше прекалено лесно, за да не го хвърли… не че улучи мишената си.
— Тъй като — продължи той след кратка пауза — е решено да се подложите на Процеса, когато пристигнем в Харшморт, ще стане така, че макар през последните дни да бяхме разделени, след изпитанието ви ще се обединим отново на една и съща страна — като съюзници.
Тя не бе очаквала това. Той я гледаше с очакване, сякаш мълчанието и беше прелюдия към поредното детинско ядно избухване.
— Селесте — каза той, — бъдете рационална. Говоря за фактите. Ако е нужно, ако това ще ви изясни ситуацията, още веднъж ще ви уверя, че съм оставил зад гърба си всички чувства на привързаност… както и на обида.
Госпожица Темпъл не можеше да повярва на ушите си. Обида ли? След като тя беше тази, която бяха захвърлили така нехайно, след като тя беше понасяла толкова вечери и следобеди по време на ухажването им почти мумифицираната компания на високомерните, закостенели, средно заможни членове на семейство Баскомб!
— Моля? — успя да каже тя.
Той се покашля.
— Искам да кажа, че новият ни съюз — защото предаността ви ще се промени и ако познавам графинята, тя ще настоява двамата да продължим да работим съвместно… — При мисълта какво може да означава това госпожица Темпъл присви очи. — Би било най-добре, ако, като рационално същество, се присъедините към мен в премахването на напразната ви привързаност и безсмислена горчивина. Уверявам ви, че ще бъде по-безболезнено.
— А пък аз ви уверявам, Роже, че вече съм го сторила. За нещастие, през последните дни бях прекалено заета и все още не съм имала свободен момент, за да премахна злъчното си презрение.
— Селесте, казвам го за ваше добро, не за свое — наистина, това е щедрост…
— Щедрост?!
— Не очаквам да го разберете.
— Естествено, че не! Моят ум все още не е бил прекроен от някаква машина!
Роже я погледна, без да каже нищо, после бавно стана, приглади сакото си и по навик заглади косата си назад с два пръста и дори в този момент й се стори красив. Но погледът му, прикован в нея, показваше нещо, което не бе виждала досега — неприкрито презрение. Не беше ядосан — всъщност най-много я болеше от липсата на емоция в очите му.