Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
По време на тези прояви на изключителна волност от страна на мистър Бландоа, които включваха и дълбока промяна в начина му на поведение и го правеха по-рязък и по-груб, много по-раздразнителен и безочлив от преди, изсушеното лице на мистър Флинтуинч, което не бе податливо на кой знае какви промени, запази своята безизразност. Той неминуемо би трябвало да се е разгневил на прекалено продължителното унижение, на което бе подложен, но външно съумя да запази самообладание. Обиколката на къщата приключи в малката стаичка до входното антре и той застана там с очи, обърнати към мистър Бландоа.
— Драго ми е, че сте толкова доволен, сър — спокойно отбеляза Флинтуинч. — Изненадан съм. Виждате ми се в отлично настроение.
— Във великолепно настроение — отвърна Бландоа. — Честна дума! Никога не съм се чувствувал по-освежен. Случва ли ви се да имате прозрения, мистър Флинтуинч?
— Не съм сигурен, че разбирам какво искате да кажете с тази дума, сър — отговори му този джентълмен.
— Да речем, в този случай, мистър Флинтуинч, неопределени предчувствия за нещо приятно, което ще се случи.
— Не бих казал, че усещам подобно чувство в настоящия момент — му отговори мистър Флинтуинч с най-сериозен тон. — Но ако го усетя да приближава, ще ви кажа.
— Но аз — каза Бландоа, — аз, синко мой, имам предчувствие, че тази вечер ние ще се сприятелим. Не го ли чувствувате да приближава?
— Н-не — отговори мистър Флинтуинч, след като сякаш се вслуша в себе си. — Не бих казал, че го чувствувам.
— Аз пък имам силното предчувствие, че много ще се сближим. Все още ли не изпитвате подобно усещане?
— Все още не — отвърна мистър Флинтуинч.
Тогава мистър Бландоа отново го хвана за двете рамена, пораздруса го насам-натам по същия весел начин, а после мушна ръка под лакътя му и го покани да го придружи и да изпие бутилка вино като едно истинско старо и добро куче, каквото бил.
Без нито миг колебание мистър Флинтуинч прие поканата и те отидоха в странноприемницата, където бе отседнал пътникът, притичвайки през проливния дъжд, който плющеше по прозорците, покривите и тротоарите още от залез-слънце. Гръмотевиците и светкавиците отдавна бяха отминали, ала дъждът беше все тъй яростен. Като стигнаха до стаята на мистър Бландоа, този любезен джентълмен поръча бутилка порто; а той самият (изпомачквайки всяка удобна вещ, която успя да натрупа наоколо си, за да настани удобно елегантното си тяло) се сви на канапето край прозореца. Мистър Флинтуинч пък седна на стола насреща му; разделяше ги само масата. Мистър Бландоа предложи да пият в най-големите чаши на заведението и мистър Флинтуинч се съгласи. Когато напълниха чашите, мистър Бландоа развеселено чукна върха на своята чаша с дъното на чашата на Флинтуинч и пи за близкото приятелство, което той предчувствувал. Мистър Флинтуинч и той намусено се чукна и изпи чашата до дъно, без да промълви нито дума. Всеки път, когато мистър Бландоа чукваше чашите (а това ставаше при всяко напълване), мистър Флинтуинч безстрастно му отговаряше на чукването и също тъй безстрастно, както се виждаше, би могъл да изгълта както своето, тъй и виното на компаньона си: сякаш като изключим способността му да изпитва вкус, той не се различаваше особено от най-обикновено буре.
С две думи, на мистър Бландоа му стана ясно, че да налива вино порто в необщителния Флинтуинч, означаваше не да го направи по-разговорлив, а направо да му затвори устата. Освен това по вида му личеше, че е способен да пие неспирно през цялата нощ; а дори, ако му се отдадеше случай, и през целия следващ ден и през цялата по-следваща нощ; докато самият мистър Бландоа смътно усети, че започва прекалено много да дрънка и да се хвали. И затова приключи приема с края на третата бутилка.
— Утре вие ще ни се обадите, надявам се, сър — каза мистър Флинтуинч с делови израз на лицето, когато се сбогуваха.
— Зелчице моя — отвърна другият, като го спипа за яката с две ръце, — ще ти се обадя; не бой се. Adieu, мой Флинтуинч. И приеми на раздяла — тук той го прегърна по южняшки маниер и го целуна звучно по двете бузи, — приеми думата на един благородник. Гръм и мълния, кълна се, пак ще се срещнем!
На следния ден той не се появи, макар че авизото пристигна своевременно. Когато вечерта отиде да пита за него, мистър Флинтуинч с изненада разбра, че той си е платил сметката и е заминал за континента през Кале. Но въпреки това по замисленото лице на мистър Флинтуинч се изписа дълбокото убеждение, че в този случай мистър Бландоа ще сдържи думата си и пак ще се появи.