Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Цветята се разпиляха по земята като пясък. Освободените ръце закриха лицето и осиротялата Флорънс се свлече върху земята и плака дълго и горчиво.
Но силна духом и твърда в благородното си намерение, Флорънс се бе вкопчила в идеята така здраво, както умиращата й майка се бе вкопчила в дъщеря си в деня, когато се роди Пол. Баща й не знаеше колко много го обича тя. Колкото и дълго да се наложи да чака и колкото и бавно да тече времето, рано или късно тя трябва да накара баща си да осъзнае любовта й към него. А дотогава трябва да внимава да не би с необмислена дума, поглед или изблик на чувство, предизвикани от случайни обстоятелства, да изрази недоволство от него или да даде повод за слуховете, които го настройват срещу нея.
Даже когато отвръщаше на привързаността на осиротялото момиченце, което тя много харесваше и имаше всички основания да обича, Флорънс не забравяше за баща си. Ако тя се отнасяше към сирачето с по-голяма нежност, отколкото към останалите, разсъждаваше Флорънс, тя би потвърдила мнението — у един човек със сигурност, а възможно и у повече, — че баща й е жесток и безчовечен. Със своите предпочитания тя не трябва да подкрепя подобно мнение. Дочутият разговор й даваше повод не да се самоутешава, а да предпазва него. И отдадена на заниманията на своето сърце, Флорънс това и правеше.
И винаги го правеше. Ако четеше на глас книга и в приказката се разправяше за лош баща, тя изпитваше болка не заради самата себе си, а че те могат да свържат това с него. И тя чувствуваше същото по време на всяка представена от децата пиеска или жива картина, по време на всяка тяхна игра. Поводите за проява на загриженост към баща й бяха толкова много на брой, че тя често изпитваше съмнение дали не е по-добре да се върне в старата си къща и скрита в сянката на еднообразните стени, да живее необезпокоявана от никого. Малцина бяха тези, които, като гледаха кротката Флорънс в крехката й девича възраст — една скромна малка кралица в детските празненства, — можеха да си представят какво бреме от свещени грижи е легнало върху душата й! Малцина от тези, които се сковаваха във вледеняващата атмосфера около баща й, можеха да допуснат с каква огромна жарава от чувства е обграден той!
Флорънс влагаше в заниманията си голямо търпение и когато не успя да се добере до тайната на онова непонятно качество, което търсеше сред групичката деца, гостуващи в къщата, рано сутрин тя често започна да се отправя към челядта на бедните хора. Но Флорънс намери и тях за твърде напреднали, за да се поучава. Те отдавна си бяха заели своето място в дома и не стояха като нея отвън пред залостената врата.
Няколко пъти тя бе виждала един мъж, заловил се рано за работа, а край него често седеше момиченце приблизително на нейната възраст. Той изглеждаше много беден човек, който по всяка вероятност нямаше постоянна работа и при отлив бродеше по брега на реката и се ровеше за отпадъци и парчетии в калта. Понякога обработваше неплодородната си жалка градинка пред къщурката си, а друг път поправяше своята мизерна стара лодка или пък вършеше подобна работа за съседа си според случая. С каквото и да се занимаваше мъжът, момиченцето, когато беше с него, никога нищо не правеше, а седеше, вяло, унило и отпуснато.
Флорънс често беше изпитвала желание да заговори този човек, но не се осмеляваше, тъй като той не се обръщаше към нея. Една сутрин обаче тя внезапно случайно се натъкна на него, когато излизаше от страничната пътечка сред подкастрените върби, водеща до камениста малка площадка между дома му и реката, където той, наведен над запаления от него огън, се занимаваше със запушването на старата лодка, обърната наблизо с дъното нагоре, и като чу стъпките й, вдигна глава и я поздрави с „добро утро“.
— Добро утро — отвърна Флорънс и го приближи. — Рано сте се захванали за работа.
— Бих се радвал, ако често мога да се захващам и още по-рано за работа, мис, стига да имам какво да върша.
— Толкова ли трудно се намира работа? — попита Флорънс.
— За МЕН е трудно — отговори мъжът.
Флорънс хвърли поглед към момичето, което седеше свито, опряло лакти на коленете си, хванало брадичката си в ръка, и запита:
— Това дъщеря ви ли е?
Той бързо повдигна глава, извърна грейналото си лице към седналото момиче и кимна утвърдително. Флорънс също погледна към момичето и любезно го поздрави. Неприветливо и намръщено, то измърмори нещо в отговор.