Повелителка на реките

— Изобщо не съм била в голяма опасност — казвам. — Но бунтовните лордове предизвикваха Ричард и Антъни, и мисля, че ако можеха да ги убият в спречкване, щяха да го направят.

— Мразя ги — казва тя простичко. — Уорик и баща му, Йорк и сина му. Те са мои врагове до смърт. Знаеш ли какви слухове разпространяват сега?

Кимвам. Злословят по адрес на кралицата от мига, в който тя пристигна в Англия.

— Открито заявяват, че синът ми е копеле, че кралят не знаел нищо за раждането и кръщението му, а също — и нищо за зачеването му. Смятат да го лишат от наследството му чрез клевети, след като не могат да му навредят чрез война.

— Имате ли новини за лордовете, подкрепящи Йорк?

— Срещнали са се — казва тя кратко. — Имам шпиони в малкия двор на Йорк в Ирландия, и те ми съобщават новините. Уорик заминал да се срещне с херцога на Йорк в неговия замък в Ирландия. Знаем, че са се срещнали, можем да предполагаме, че планират нахлуване. Не можем да разберем със сигурност кога.

— А готови ли сте за нахлуване?

Тя кимва мрачно.

— Кралят отново е болен — о, не е много зле, но изгуби интерес към всичко, освен молитвите. Прекара цяла седмица в молитви и сън, понякога по цели шестнайсет часа на ден… — тя млъква, без да довърши. — Никога не знам дали е тук, или се е отнесъл. Но във всеки случай аз съм готова, готова съм за всичко. Имам войската, имам лордовете, страната ме подкрепя — всички, освен вероломните жители на Кент и лондонските отрепки.

— Кога, как мислите? — Всъщност не е нужно да питам. Всички кампании започват през лятото. Вероятно не след дълго ще донесат новината, че Йорк е потеглил на поход от Ирландия, а Уорик е отплавал от Кале.

— Ще отида да видя децата си — казвам. — Сигурно се тревожат и чакат новини за баща си и брат си.

— А после се върни — казва тя. — Имам нужда да бъдеш при мен, Жакета.