Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Показах му значката си. Той я погледна за момент, после я взе, за да я разгледа внимателно. За момент имах чувството, че ще я захапе, за да провери дали е истинска.
Върна ми я, все още неудовлетворен. После попита:
- Колко?
Обясних му, че ще трябва да ме чака - че ще е зает около три часа, - и му предложих цена, която според мен беше повече от щедра. Той ме погледна и се усмихна - видях симпатичен ред изпочупени зъби.
- Мислех, че искаш да наемеш лодката, не да я купиш - каза, засмя се на добрия си късмет, пусна лебедката при мрежите и ми махна да се качвам.
Щом пристанахме, стъпих на борда на лодката и с пластмасовата торба, която бях взел от железарския магазин, скочих на кея. Скалистият бряг се издигаше над нас и знаех от опит, че никой от моравите горе не може да ни види. Въпреки това се радвах на прикритието, което предлагаха сенките на късния следобед, и не мога да обясня защо - знаех единствено, че тази къща не ми харесва, че не ми харесва Германския плаж, и бях доста сигурен, че ако съм прав, това, което ще открия, също никак няма да ми хареса.
La Salle d’Attente - Чакалнята. Вече бях убеден, поради местоположението на къщата, че посетителите отпреди толкова много години са идвали, за да чакат превоз. Според полузабравените истории те пристигали в Бодрум, без никой да ги види, прекарвали дни наред в злокобното уединение на имението и изчезвали при също толкова мистериозни обстоятелства.
Реших, че тогава вероятно е имало яхта или лодка, която пристава в хангара - съд, в който пристигащите са били скрити от поглед – и с която са можели да се срещнат с преминаващ наблизо товарен кораб.
Само че всичко това би се обезсмислило, ако е трябвало да се изкачат горе по пътеката - така биха ги видели всички. Заради това смятах, че има и друг начин да се качиш горе - през хангара.
Извиках на шкипера, че ще се кача горе, минах по кея и заоглеждах хангара. Задната му част опираше в скалите. Бързо намерих каквото търсех - врата, през която може да се влезе. Макар че беше заключена, дървото беше старо и лесно поддаде под рамото ми.
Пристъпих от отслабващата светлина вън в мрака вътре. Мястото беше огромно и там, на релси под водата, имаше стара яхта с каюта, идеално поддържана. Нямаше как да не се зачудя чии задници са седели на плюшените седалки.
В единия край имаше широк портал, който се отваряше с електрически механизъм с макари и през който се стигаше до морето. В другия край имаше стаи за преобличане, баня с два душа, тоалетна и голяма работилница. Надолу до едната стена видях две стръмни стълби.
Отворих плика от магазина, извадих устройството, което бях купил, и тръгнах натам.
49.
Влязох в две малки стаички. През зимата тук живееше Джанфранко, но сега мебелите бяха покрити с прах, а вещите му бяха изнесени.
Включих устройството и видях как стрелката на волтметъра оживява. Беше швейцарско и скъпо, за разлика от повечето боклучави китайски варианти, но пък бях сигурен, че ще свърши работа. Беше предназначено за строители и електротехници - показваше къде в стените и таваните има електрически кабели, така че да не забиеш в тях пирон или бормашина.
Ако някъде тук имаше тайна врата, тя трябваше да се задвижва или механично, или с електричество. Проблемът при механичното задвижване е, че е много сложно - нужни са макари и зъбни колела, вериги, противотежести. От друга страна, електрическото задвижване се състои само от електромотор, така че беше по-вероятният вариант.
Вдигнах устройството и започнах да търся. Опитвах да открия в стената кабел под напрежение, който да ме отведе до скрит ключ, обаче открих множество кабели, които водеха до електрическите ключове на осветлението. След това минах към тавана и пода, но без резултат.
Спуснах се надолу и си дадох сметка, че вятърът се е усилил и че порталът към морето трака - наближаваше буря, - но продължих нататък, към работилницата. Стаята - пълна с инструменти и рафтове с кутии боя - опираше в скалата и реших, че тук е най-вероятното място на евентуална скрита врата. Започнах от задната стена, без да се бавя.
Стрелката на прибора подскачаше непрекъснато - навсякъде в стената имаше кабели, но всички водеха към ключовете на осветлението или разпределителните кутии на инсталацията. Таванът и бетонният под - дори под работните маси - не дадоха резултат и въодушевлението ми помръкна.
Зачудих се дали не съм се развълнувал прекалено много заради свастиките и не съм се заблудил и влязох в съблекалните. Надеждата отново се появи, когато открих ключ под дървена маса - но отново рухна, когато открих, че с него се пуска подово отопление.