Аз съм пилигрим

-      Казва се Лейла Кумали - казах му. - Запомни, Бен. Мисля, че ще имаме още много работа с нея. На около трийсет и пет е, разведена, но освен факта, че е тук само от няколко години, не знам кой знае колко за нея.

Звучеше достатъчно естествено, но се надявах все пак да съм дал на Брадли знак, че трябва да се обади на нашия приятел, който да ангажира хора, които да научат възможно повече за нея. Брадли не ме разочарова.

-      Кумали, казваш? Ще ми кажеш ли как се пише на турски?

Казах му, но не опитах да информирам Шепота, че тя е жената от телефонната кабина. Колкото и голямо да беше това откритие, бях разтревожен. Още не знаех достатъчно за нея, тя не отговаряше на никакъв профил от тези, които си представях, и се опасявах, че някой от правителството - може би дори самият президент - може да нареди да я арестуват тайно и да я отведат в някоя страна от Третия свят, където да я подложат на изтезания, за да разкрие местоположението на Сарацина. Според мен това почти сигурно би било катастрофа.

От самото начало вярвах, че Кумали има начин да се свързва с него, и нищо не бе променило мнението ми, че е най-вероятно да става чрез безобидни съобщения в някой интернет форум - нещо като сайт за запознанства или скрито сред личните обяви в куп електронни публикации. Подобно послание, което не означава нищо за никого другиго, би било разбираемо единствено за Сарацина.

И, да, системата беше умна, но имаше и още едно, допълнително предимство - винаги можеше да бъде минирана. Малка промяна - грешно изписана дума например - би могла да подскаже на Сарацина, че тя действа по принуда и че той трябва да изчезне. А след като го предупредеше, че сме по следите му, едва ли някога щяхме да успеем да го хванем.