Аз съм пилигрим

Самолетите пуснаха няколко лазерно насочвани бомби върху невзрачна къща, обаче американското разузнаване отново беше сгрешило. Оказа се, че човекът на име Айман ал Зауахири не е бил в сградата - там били само жена му и децата му.

Изневиделица, посред мразовитата нощ, мощните експлозии изравнили къщата със земята и убили повечето деца. Майка им обаче - зле ранена - оцеляла. Почти веднага към руините се спуснали мъже от околните къщи и като ругаели американците и се заканвали, че ще отмъстят, почнали да разравят руините с голи ръце, за да се доберат до жената.

Тя била в съзнание. Не можела да се движи, обаче си давала сметка, че в хаоса на удара не е имала възможност да забули лицето си. Чула как спасителите приближават и след като били достатъчно близо, за да я чуват, тя - обезумяла - им наредила да спрат. Като жена на ислямски фундаменталист и вярваща мюсюлманка нямало да позволи на никой мъж, който не е неин пряк роднина, да види незабуленото ѝ лице. Казала, че предпочита да умре, отколкото да направи това, и заплахата не била празна. Въпреки молбите на спасителите и няколко други жени тя останала непреклонна и няколко часа по-късно, все още незабулена, се предала на пораженията от раните и издъхнала.

Прочетох за този случай скоро след като бе станал и си мислех за този вид религиозна всеотдайност или лудост - изберете определението, което предпочитате, - докато крачех по улиците на Бодрум. Някъде подсъзнателно бях очаквал да открия, че точно такава жена е комуникирала с най-търсения терорист чрез предварително записани на мобилен телефон послания. Вместо това открих Кумали - модерна според всякакви критерии, работеща жена - която сама шофира италианската си кола. Просто не можех да го проумея.

Определено онзи от Хиндукуш беше първият от нова порода ислямски фанатици - интелигентен, добре образован, запознат с технологиите - и в сравнение с него терористите от 11 септември приличаха на недодяланите главорези, каквито бяха. Западът най-накрая имаше враг, от когото си струваше да се страхува, и бях убеден, че той е лицето на бъдещето - много скоро щяхме да си мечтаем за добрите стари атентатори самоубийци и похитители. Колкото и образован да беше, този човек продължаваше да е непоклатим последовател на исляма, а единствената му, доколкото знаехме, сътрудничка, изглежда, беше всичко друго, но не и фундаменталистка. Да, Лейла Кумали се обличаше скромно, в съответствие с религията си, но беше много далече от жената на Ал Зауахири, както и да го гледаш.

Спрях пред един бар близо до морето, популярен сред младите туристи с раници, и отклоних шумната покана на три млади германки да се присъединя към тях. Огледах се и по-нататък по улицата видях каквото търсех - тиха пейка, потънала в сянка. Седнах и се обадих на Брадли.

Прекъснах го, защото ядеше сандвич на бюрото си, и набързо му разказах историята с Френската къща и телефонния номер. След това минах към истинската цел на обаждането. Казах му, че жената, която е натоварена с разследването, изглежда много компетентна.