Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Оттам се насочих към баните, но реших първо да проверя тоалетната. Възможностите скоро щяха да се изчерпят.
Таваните и подът бяха чисти, както и три от стените, но от онази, на която имаше умивалник и шкаф с огледало над него, получих сигнал.
На тази стена нямаше електрически ключове или разпределителни кутии, обаче трепкащата стрелка не ме въодушеви - вероятно в шкафа имаше малка лампа. Отворих вратата с огледалото, но освен стара четка за зъби вътре не видях нищо.
С прибора проследих кабела под мазилката, докато стигнах до ъгъла - спря ме стената, на която бяха тоалетната чиния и казанчето. Стори ми се странно - кабел минава по стената и изчезва зад ъгъла. Какво ли имаше зад тоалетната? Чукнах стената - беше каменна или тухлена зидария. Плътна.
Върнах се при шкафа с огледалото и претърсих около него. Кабелът определено свършваше зад шкафа. Самият шкаф представляваше по същество проста дървена кутия и го огледах внимателно - беше стар, почти сигурно монтиран още при построяването на къщата - но огледалото беше ново. Зачудих се дали Джанфранко - момчето по поддръжката - не е получил нареждане да подмени огледалото и не е открил нещо интересно зад шкафа, когато го е извадил от стената.
С фенерчето осветих ръбовете на шкафа - ако имаше ключ, би трябвало да е лесно достъпен. Не открих такова нещо и докато се чудех дали да го развинтя и да го откача от стената, или да взема чук и да го разбия, открих под долния ръб малко хитроумно лостче.
Дръпнах го, шкафът се откачи от стената и успях да го вдигна нагоре. Беше на панти - великолепен образец на немската инженерна мисъл.
На стената отзад имаше месингов бутон с релефна свастика отгоре. Натиснах го.
50.
Заработи електрически мотор и цялата стена с тоалетната чиния и казанчето се вдигна нагоре. Беше направено майсторски - самата стена беше зидария и тежеше един дявол знае колко и същевременно тръбите за водата и канализацията се движеха, без да се скъсат.
В кухината отзад беше електромоторът, който движеше целия механизъм. Две каменни стъпала - широки, красиво направени, водеха надолу, към тъмнината. Видях на стената три месингови ключа и реших, че са за осветлението, но не посегнах към тях - нямах представа какво има напред, а си давах сметка, че тъмнината е сигурност. Замислих се дали да не потърся бутона, който затваря стената зад мен, но отхвърлих идеята - беше по-безопасно да оставя изхода отворен - та ако се наложи да бягам, да не губя време да търся ключа в тъмнината и да чакам шкафът да се отвори. Грешка.
Слязох тихо по стъпалата и влязох в тунел - достатъчно висок, за да стоя изправен, добре построен и отводнен, с плочи на пода и вентилация на тавана. Въздухът беше свеж и приятен.
Тънкият лъч на фенерчето ми заблестя напред и преди да изчезне в тъмнината, видях, че тунелът е изсечен в плътна скала. Бях сигурен, че някъде напред - през скалите, много под окосените морави - има връзка с къщата.
Продължих напред и скоро слабият лъч попадна върху бронзов отблясък. Доближих и видях, че е месингова плоча, монтирана на стената. Немският ми не е добър, но беше достатъчен, за да разбера какво е написано. Със свито сърце прочетох:
„По Божията милост, между 1946 и 1949 г., следните мъже, достойни воини на Райха, проектираха и построиха тази къща“.
Следваха имена с военни чинове и ролята, която са играли при строителството. Забелязах, че повечето са били от Waffen-SS - черноризците, въоръжения отряд на нацистката партия, - и както стоях в тъмнината, пред очите ми се появи снимката на майката и нейните деца, малко преди да влязат в газовата камера. Именно части от SS са действали в лагерите на смъртта.
Най-долу беше изписано името на организацията, финансирала и координирала строителството на къщата. Казваше се Stilie Hilfe - Тиха помощ - и потвърждаваше това, което подозирах още откакто видях свастиките на стената в библиотеката.
Stille Hilfe беше организация - твърдеше се, че друга такава била ОДЕСА, - помагала на бивши нацисти, преди всичко висши чинове от SS, да избягат от Европа. Това е една от най-добрите нелегални мрежи, съществували някога, и няма как да не си чувал за нея, ако си работил като агент на разузнаването в Берлин. Доколкото си спомнях, организацията осигурявала средства, фалшиви паспорти и транспорт по тайни канали. Бях сигурен, че къщата е построена, за да служи за краен пункт на един от тези канали - място, от което бегълците да се качват на кораби за Египет, Америка, Австралия и - най-вече - Южна Америка.