Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Поех си дъх и си помислих колко съм се заблуждавал - въпреки вентилацията въздухът не беше нито свеж, нито приятен. Беше застоял и зловонен и забързах напред - исках да приключа възможно най-бързо, да се махна от спомена за хората, които са бягали по този тунел.
Лъчът на фенерчето ми показа, че краят на тунела е близо. Очаквах стълби и трябваше да мине малко време, докато разбера, че съм подценявал уменията на германските военни - оказа се асансьор.
51.
Малкият асансьор се издигна бързо и тихо. Бях нащрек - нямах представа на кое място в къщата е изходът му и дали там няма хора. Кабината спря рязко и чух жужене на електромотор. Когато вратата най-накрая се отвори, видях какво задвижва - голям шкаф за чаршафи, който прикриваше асансьора, се бе преместил настрани. Пристъпих в мрака, измъкнах се бързо от рафтовете със старателно изгладени чаршафи и тихо отворих близката врата.
Надникнах в коридор - беше на втория етаж, в част от къщата, която не бях виждал. Можех да си тръгна веднага - бях открил тайния път към къщата, - но чух глас, приглушен и неразпознаваем. Тръгнах по дългия коридор.
Звукът стихна, но продължих напред, докато не се оказах при голямата стълба към главния вход. Малко по-нататък вратата на главната спалня беше открехната.
Отвътре отново чух гласа - беше Камерън и си помислих, че може би си говори сама, тихо, останала насаме със спомена за мъжа си. Времето беше подходящо - спускаше се здрач - и си спомних как ми каза, че когато лягала на леглото, си представяла, че той е там. Тогава чух втори глас.
Беше женски, на млада американка от Средния запад, ако се съдеше по акцента. Каза нещо за ресторант, а после изведнъж млъкна - и след миг попита:
- Какво е това?
- Не чух нищо - отвърна Камерън.
- Не е звук... Има някакво течение.
Беше права - течението идваше през тунела, нагоре по шахтата на асансьора и нахлуваше през шкафа с чаршафите.
- Да не си оставила вратата в хангара за лодки отворена? - попита Камерън.
- Разбира се, че не - отговори другата жена.
Двете знаеха за тунела - толкова за достойното за „Оскар“ изпълнение на Камерън около любовта към мъжа ѝ.
- Може вятърът да е отворил някоя от вратите долу - каза Камерън. - Задава се буря.
- Не знам. Ще огледам все пак.
- Мислех, че си лягаме - каза Камерън.
- Да. Само минутка.
Чух да се отваря чекмедже, после - метално щракване. От дълъг лош опит познавах звука от зареждан пистолет, така че се обърнах и забързах към шкафа с чаршафи.
Коридорът беше твърде дълъг и веднага си дадох сметка, че ако непознатата излезе от стаята, няма как да не ме види. Свих вляво, отворих една врата и влязох в някаква стая - спалня за гости. Затворих тихо вратата. Надявах се жената да се спусне по голямото стълбище.
Не го направи. Чух стъпките ѝ да приближават и се приготвих да я обезвредя в момента, в който отвори вратата. Подмина - насочи се към задното стълбище, както реших - и ѝ дадох минута, преди отново да изляза в коридора.
Беше празен, така че бързо се върнах до шкафа със спално бельо, изчаках тайната стена да се плъзне на мястото си зад мен и се спуснах с асансьора към тунела. Едва тогава се облегнах на стената и се съсредоточих - опитах да запаметя съвсем точно гласа на тази жена.
Оказа се, че не е било нужно - странно, важен се оказа ароматът на гардении.
52.
Минах по пристанището, със свити рамене заради усилващия се вятър и ситните пръски, които идваха откъм морето. Лятната буря - дива и непредсказуема - връхлиташе и на хоризонта вече се виждаха мълнии, а отгоре се бяха оформили характерните буреносни облаци.
Прекосяването на залива след Френската къща беше борба с вятъра и вълните. Когато стигнахме, дори шкиперът изглеждаше позеленял и ми каза през смях, че май съм минал евтино. Платих му и се насочих някак нестабилно към крайбрежната алея.
В края на залива стигнах до това, което бях видял преди няколко дни - гето от сервизи и мизерни магазинчета, които даваха под наем мотопеди и скутери на легионите туристи. Влязох в най-оживения - по-малко вероятно е някой да те запомни, ако си сред тълпа, - избрах най-масовия скутер, „Веспа“, и дадох на капналия от работа служител да запише данните от паспорта и шофьорската ми книжка, после подкарах през начеващата буря.
Спрях на едно място - в магазин за мобилни телефони и дребна електроника. Огледах витрините, посочих какво искам и взех два броя.