Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Изглежда Бел Морт се овладя, докато се движеше из стаята, така че докато стигне до Ашър, вече се плъзгаше, а бялата рокля на Мюзет се бе изгубила напълно из тъмно-златистото на Бел, поне така ми изглеждаше на мен.
Тя коленичи до тялото на Ашър. Не можех да мисля за това като нещо друго, освен тяло. Бях започнала да се дистанцирам от него. Осъзнах с нещо като шок, че не вярвах, че тя ще го спаси. Усещах го толкова мъртъв, толкова мъртъв.
Ръцете на Жан-Клод стиснаха раменете ми и усетих, че той се предпазва от мен, силно. Точно сега не искаше да сподели чувствата си и не го винях. Бяха прекалено лични, за да бъдат споделени, прекалено плашещи.
Ричард също не го усещах. Наложи ми се да хвърля поглед към него, за да се уверя, че все още присъства в стаята, толкова силно се предпазваше. Не бях сигурна кога се е скрил зад щитовете си, което изглеждаше странно. Трябваше да забележа. Той улови погледа ми и не можа да скрие състраданието, или болката, от лицето си. Не мисля, че тази болка бе заради Ашър.
Ръцете на Жан-Клод се напрегнаха и движението насочи вниманието ми обратно към Бел. Косата □ се спускаше около нея като черно наметало, така че от златистата рокля се виждаха само намеци под цялата чернота.
Усетих как Жан-Клод се овладява, сякаш направи физическо усилие да мобилизира волята си, след което въздъхна и се отърси като птица, която намества перата си. Пристъпи иззад мен и много официално ми подаде ръка. За миг се поколебах, след което плъзнах длан в неговата. Той продължаваше да се прикрива от мен, все още криеше чувствата си, но не ми беше необходимо да бъда нещо повече от негов приятел, за да съм наясно с мислите му. Сърцето го болеше като виждаше в какво е превърнат Ашър. Това нараняваше и мен, а аз нямах зад гърба си вековно минало с този мъж.
Той ни поведе напред към застаналия на колене вампир и към това, което бе останало от човека, когото и двамата обичахме. Никога нямаше да разбера дали любовта ми към Ашър се дължеше на чувствата на Жан-Клод към него. Вероятно беше така, но не можех да разгранича моите чувства от тези на Жан-Клод. Това трябваше да ме накара да изпитам паника, но не се получи. Изморих се да се страхувам непрекъснато. Бях готова да се опитам да бъда толкова смела и със сърцето си, колкото обикновено бе останалата част от мен. Освен това, с Ричард внимавах и накрая разбихме взаимно сърцата си. Хвърлих поглед към него, докато вървях напред, подпряна на ръката на Жан-Клод. Сърцето ми все още се свиваше при вида на Ричард. По-рано днес бях готова за одобряване. Винаги бях готова за сдобряване с него, всеки път, когато той отстъпеше дори и на сантиметър. Проблемът беше, че непрекъснато си взимаше обратно този сантиметър.
Той ме улови, че го гледам, и в очите му имаше нещр - болка, загуба, дълбока като океана, широка като морето. Обичах го. Обичах го истински. Може би щях да го обичам винаги. Изпитах ужасна нужда да изтичам при него, да му позволя да ме понесе в ръцете си, да прогоня тази болка от очите му. Но вероятно нямаше да ме понесе на ръце. Вероятно щеше просто да ме погледне озадачено. И това щеше да ме накара да го мразя. Не исках да мразя Ричард.
Извърнах се от него. Не желаех да вижда копнежа, загубата, или зараждането на омраза върху лицето ми.
Почувствах го до мен, преди да ме докосне. За момент изпитах изненада, докато вдигах поглед към лицето му. Физиономията му бе толкова близко до неразгадаема, колкото му беше възможно. Не ме понесе в ръцете си, но ми предложи ръката си. Поколебах се, както направих и с Жан-Клод, и след това бавно плъзнах ръката си в неговата. Той притисна длан върху моята, толкова топла, толкова силна, притискаща ме към здравината на мускулестата му ръка. Сведох погледа си, за да не може да види как ми въздейства. Всички се предпазвахме дяволски силно и се опитвахме да останем в безопасността на собствените си мисли.
Ричард и Жан-Клод размениха поглед над главата ми. Не знам това какво трябваше да означава. Размяната на погледи би трябвало да изглежда глупаво, когато всичко, което трябваше да направим, бе да отворим белезите, които ни превръщаха в триумвират. Тогава почти можехме да четем взаимно съзнанията си. Но за пръв път от месеци Ричард беше на наша страна. Мисля че и тримата бяхме толкова предпазливи, колкото можехме да бъдем.
50
Бел клекна до Ашър с наведена глава, сякаш го целуваше. Но се задържа далеч от тялото му, с една ръка на пода, а другата на стената. Целувката изглеждаше много интимна, но тя се стараеше да не го докосва повече отколкото бе необходимо. Един провален интимен акт.