Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
— Не е останал нито един шибаняк, братко — докладва Греблото с мрачно изражение, докато крачеше по кея. — Ама открих купчина тела в един склад. Всичките роби, предимно възрастни.
— Отървали са се от не особено ценната стока, преди да си тръгнат. — Френтис се огледа, потискайки чувството, че празните прозорци се взират обвинително в него. „Те щяха да са живи, ако ти не беше дошъл тук.“ — Претърсете всяка сграда — заповяда. — Съберете всичко ценно, най-вече оръжия. Ще имаме нужда от всичко остро, дори и от най-малкия кухненски нож. Лекран, твоите хора да застанат на стража по стените. Ще ви освободим по смрачаване.
Възложиха на главния интендант да ръководи отърваването от телата. Бяха около петдесет, мъже и жени на средна възраст, съблечени голи, тъй като дрехите явно бяха сметнати за по-ценни от живота им. Върху бързо подуващата се плът на повечето личаха белези от камшик. Откараха ги извън стените, където Текрав беше организирал вдигането на голяма клада от мебелите, изоставени от бягащите жители на града. След като всички тела бяха положени върху пропитото с масло дърво, Френтис се обърна към събралите се бойци.
— Сред моя народ — започна той — има обичай, независимо от вярата, да се кажат думи за мъртвите. Много от тези хора, ако не и всички, са познавали само робския живот и им е била орисана робска смърт. Да бъдат захвърлени като окуцял кон, неотбелязани, ненужни, недостойни за мисъл или дума. Но сега ние сме тук, за да отбележим смъртта им, с думи и стомана. Очакват ни тежки дни, в които каузата ни ще изглежда безнадеждна и сърцата ни ще бъдат изкушени да се отчаят. Когато тези дни дойдат, искам да си спомните какво сте видели тук днес, защото провалим ли се, такава ще е съдбата ни и никой няма да надигне глас в свидетелство, че някога сме живели.
Отиде до стените да гледа как кладата гори и пламъците се издигат високо в сгъстяващия се мрак.
— Хубава сигнална клада, Червени братко — отбеляза Лекран.
— Те са знаели, че идваме — отвърна той. — Също така знаят, че сега сме тук. Ако имаме късмет, ще пратят силите си срещу нас.
— А ако не ги пратят?
— Тогава ще видим как ще реагират, като тръгнем към самата Нова Кетия. Времето за прокрадване отмина, сега е време да изкараме враговете си на битка.
Тя винаги е смятала за странно, че зрелищата никога не са я блазнели. Даже ги е намирала за отблъскващи: хиляди гласове, издигнати до кръвожаден вой от гледката на битка, каквато малцина, а може би и никой от тях не би имал куража да изпита от първа ръка. За нея радостта от битката и убийствата винаги е идвала само от непосредственото ѝ участие в тях.
„Ала те го обожават, любими — казва му тя, като долавя неодобрението му. — Ние им отнехме боговете, но запазихме ритуалите, защото боговете винаги са обичали кръв.“
Сега е Фестивалът за края на зимата, макар че той някога е бил кръстен на отдавна забравен бог, който изисквал жертвоприношение на храбри войници, за да благослови полята и да донесе богат урожай. Арената първоначално е била издигната в чест на старите богове, но оттогава всички религиозни символи са премахнати, мраморните статуи са сменени с бронзовите фигури на генерали и съветници, божествените мотиви са отстъпили място на имперския герб. Но колкото и да се е променила сцената, зрелищата си остават същите.
Да се покаже пред множеството е необходима досада; не може обаче да остане скрита вечно, а днес тук има много очи, които да видят императрица Елвера в цялото ѝ величие. Тя е избрала името сама. От многото титли, които си е спечелила през вековете, само тази ѝ доставя известно задоволство и немалко веселие. „Нека се кланят на една вещица.“
Имало е проблеми, разбира се. Внезапното премахване на управлението на Съвета неизбежно е разтърсило едно общество, свикнало с идеята за стабилност чрез неизменен ред. Нейните шпиони, отдавна установена мрежа, създавана в течение на десетилетия, неизвестна за собствения разузнавателен апарат на Съвета, ѝ носят вести за недоволство и заговори за бунт от всички кътчета на империята. Повечето биват смазвани бързо, заговорниците се подлагат на продължителна публична екзекуция, всички техни роднини са осъдени на робство, а собствеността им е конфискувана от императрицата. Но макар че тази съдба е сполетяла вече няколко хиляди души, всеки ден идват доклади за нови съзаклятия и постоянната заплаха от убийство би подтикнала някоя по-слаба душа към параноя — за щастие, тя е неподатлива на такива неща. Предната седмица една робиня се е опитала да отрови закуската ѝ от овесена каша, за да отмъсти за обичния си господар, подложен седмица по-рано на Трите смърти. Смел, но недодялан опит, който би бил разкрит лесно и без предупреждението на песента. Отровата е била прекалено много и е издавала познат аромат, а момичето е знаело, че ще си спечели болезнен край…