Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Това е... различно. Ние сме изгнаници. А и тези мантии са черни. Няма как да ни сбъркат с обикновените магьосници.
Сония погледна към торбата. В нея имаше още нещо. Тя бръкна и измъкна два чифта панталони и две ризи. Всичко беше доста широко.
— Странно. Защо ни е приготвил по два различни костюма?
— За да имаме избор.
— Или от нас се очаква да носим мантиите под другото.
Акарин присви очи.
— И да свалим горните дрехи в определен момент?
— Може би. Трябва да признаеш, че би могло да е доста смущаващо. Двама черни магьосници...
Тя си пое дълбоко дъх и погледна към леглото. И двете мантии бяха дълги. Това бяха дрехи на дипломиран магьосник.
— Не мога да ги облека! – възрази тя.
Акарин се изкиска.
— Сега, като се съгласи с мен, аз размислих. Изглежда, приятелят ти Сери е не само умен, но и доста хитър. – Той се наведе над леглото и поглади с ръка плата. – Докато не ни открият, няма да сваляме ризите. Но щом го направим, сачаканците може да решат, че Гилдията ни е приела обратно. Това може да накара Карико да се замисли.
— А Гилдията?
Той се намръщи.
— Ако наистина са искали да ни върнат, ще трябва да ни приемат такива, каквито сме – промърмори той. – Все пак не можем да се отучим от наученото.
Тя погледна към леглото.
— Значи това са черни мантии за черни магьосници.
— Да.
Тя се намръщи. Мисълта да се разхожда с черна мантия пред Ротан... в този миг я прониза болка.
„Но Ротан е мъртъв”.
Тя въздъхна.
— Повече ми харесва да наричат черната магия висша магия, но ако ни приемат обратно в Гилдията, предполагам, че няма да започнат да ни наричат Висши магьосници. Този термин вече се използва.
Акарин поклати глава.
— Не, а и черните магьосници не трябва да бъдат окуражавани да си мислят, че са по-висши от останалите.
Сония го погледна.
— Смяташ ли, че ще ни приемат обратно?
Акарин сбръчи вежди.
— Дори да оцелее, Гилдията никога повече няма да е същата. – Той събра мантиите от леглото и ги метна върху облегалката на стола. – А сега да поспим. Може скоро да не получим подобна възможност.
Докато той се събличаше, Сония седна на ръба на леглото и се замисли над думите му. Гилдията вече се променяше. Толкова много мъртви... тя усети как гърлото я стяга при мисълта за Ротан.
— Никога не съм виждал човек, който да спи добре седнал – каза Акарин.
Тя се обърна и го откри изпънат под завивките. Почувства смесица от вълнение и стеснение. Спомни си усещането за някаква промяна, когато се беше събудила сутринта до него в леглото. „Определено е по-удобно от скалата – помисли си тя, – но когато сме тук, заедно, е много... по-съзнателно”.
Тя отмести торбата и останалите дрехи, съблече се и се пъхна под завивките. Очите на Акарин бяха затворени и той дишаше ритмично и дълбоко, като спящ човек. Тя се усмихна и протегна ръка да загаси лампата.
Въпреки тъмнината и умората, тя остана будна. Създаде си мъничко светлинно кълбо и се обърна на една страна, за да наблюдава Акарин, твърдо решена да проучи всеки детайл от лицето му.
Изведнъж очите му потрепнаха и се отвориха. На челото му се оформи мъничка бръчка.
— Нали трябваше да спиш – промърмори той.
— Не мога да заспя – каза му тя.
Устните му се разтегнаха в усмивка.
— Струва ми се, че това съм го чувал и преди.
Когато Сери влезе в стаята си, той си пое рязко дъх. Във въздуха витаеше топъл, пикантен аромат. Той се усмихна и го последва до банята, където откри Савара, отпусната във вана с топла вода.
— Пак ли в банята? – попита той.
Тя се усмихна лукаво.
— Ще се присъединиш ли към мен?
— Мисля засега да остана на безопасно разстояние.
Усмивката й се разшири.
— Кажи ми тогава какво пропускам.
— Само да си взема един стол.
Той се върна в гостната, спря се в центъра й и няколко пъти си пое дълбоко дъх.
Отново изпита силното желание да й разкаже всичко. Беше сключил сделка с нея – да я държи в течение в замяна на информация за това как да убие ичани. Част от него бе сигурна, че може да й се довери, но друга не спираше да шепне предупреждения.
Какво всъщност знаеше за нея? Че е сачаканка. Че бе търсила и намирала сънародниците – и сънародничките си – за него, знаейки, че ще бъдат убити. Но това не означаваше, че мисли доброто на Киралия. Беше му казала, че работи за друга „клика” в сачаканското общество и е лоялна на тези хора.
Сери беше сключил сделка и засега тя спазваше своята част от нея...