Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Но той не можеше да й каже, че Акарин и Сония са се върнали. Ако се разчуеше за пристигането и подготовката им, ичаните щяха да спечелят. Ако се довереше на Савара и тя го предадеше, вината за падането на Киралия щеше да се стовари върху неговите рамене.
И Сония щеше да бъде убита. Гризеше го лека вина за това, че укриваше информация от новата жена в живота си заради старата. „Но ако застраша живота на старата, ако неправилно се доверя на новата – разсъди той, – ще се чувствам по-зле от сега”.
Ала Савара щеше да го научи рано или късно. Сърцето му се разтуптя от странен, непознат страх, когато си представи реакцията й.
„Тя ще разбере – помисли си той. – Какъв Крадец ще съм, ако толкова лесно издавам поверените ми тайни? И без това тя няма да остане дълго тук. Щом всичко свърши, ще ме напусне”.
Той си пое дълбоко дъх, взе един стол и го отнесе в банята. Тя облегна ръцете си върху ръба на ваната и положи брадичката си върху тях.
— И какво решиха Крадците?
— Харесаха идеите ни – каза й той. – Лимек прати хората си да шият мантии.
Тя се ухили.
— Надявам се, че тези хора могат да тичат бързо.
— Ще използват Пътя на крадците, за да се измъкнат. Освен това изпратихме хора да потърсят добри места за поставяне на капани.
Тя кимна.
— Днес Гилдията изпрати мисловен призив към Акарин.
Той се престори на изненадан.
— И той какво каза?
— Не отговори.
Сери се намръщи.
— Нали не мислиш, че е... ?
— Мъртъв? – Раменете й леко помръднаха. – Не знам. Може би. Или е твърде опасно да отговори. Защото ще предизвика нежелано внимание.
Той кимна и установи, че му е твърде лесно да се преструва на разтревожен.
Савара разгъна ръцете си и му махна подканящо.
— Ела тук, Сери – промърмори тя. – По цял ден ме оставяш сама. Момичетата лесно се отегчават.
Той се изправи и скръсти ръце.
— Цял ден? Чух, че си прескочила до Пазара.
Тя се засмя.
— Знаех си, че ще разбереш. Исках да взема нещо, което бижутерът направи за мен. Погледни.
Върху ръба на ваната лежеше малка кутийка. Тя я вдигна и му я подаде.
— Подарък за теб – каза Савара. – Направен е с няколко камъка от ножовете ми.
Сери повдигна капака и затаи дъх при вида на странния сребърен медальон във форма на насекомо. От удълженото му телце излизаха сложно изглеждащи крила, покрити с гъста мрежа от вени. Вместо очи блестяха два жълти камъка, а извитата му опашка бе обсипана със зелени точки.
Коремът му представляваше един огромен, гладък рубин.
— В страната ми се смята, че инавата носи късмет – каза Савара. – Ако кацне върху воина преди битка, той няма да загине. Освен това инавата е посланик на разделените любовници. Забелязах, че киралийските мъже не носят бижута, но ти можеш да я носиш скрита под дрехите. – Тя се усмихна. – Близо до кожата.
Той усети как го жегва вина. Извади медальона от кутията и наниза верижката през главата си.
— Много е красив – каза той. – Благодаря.
Савара погледна встрани, сякаш внезапно смутена от сантименталността на подаръка си. След това се усмихна лукаво.
— А сега какво ще кажеш да дойдеш тук и да ми благодариш подобаващо?
Сери се засмя.
— Добре. Как да откажа такова предложение?
Глава 33
Ичани пред портата
Слънцето се издигаше над хоризонта бавно, сякаш изобщо не желаеше да настъпи новият ден. Първите му лъчи докоснаха кулите на Двореца и ги оцветиха в ярки жълто-оранжеви краски. Златистата светлина бавно пропълзя по покривите, освети целия град и най-накрая достигна до лицата на събралите се на Външната стена магьосници.
Те бяха напуснали Гилдията веднага щом получиха съобщението на разузнавачите, че ичаните приближават. Стотици магове се изкачиха върху Външната стена и се строиха в редица. Гледката беше страховита – за разлика от двете претоварени каруци, които бавно напредваха към града. Лорлън трябваше да си напомни, че хората в тези каруци вече бяха избили повече от четиридесет от най-добрите воини на Гилдията и бяха няколко пъти по-силни от магьосниците на стената.
Ичаните бяха намерили заместници на каруците, които Ийкмо беше унищожил, но търсенето ги беше забавило с половин ден. Ала саможертвата на воините се беше оказала безполезна. Всички опити на Сарин да овладее черната магия се бяха провалили. Възрастният магьосник каза, че не може да разбере напълно описанията и инструкциите от книгите. С всеки изминал ден той ставаше все по отчаян. Лорлън знаеше, че смъртта на Ийкмо и хората му измъчваха съвестта на магьосника, също както и неуспеха му да се превърне в спасител на Киралия.