Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
О, да! Змията над входа на замъка!
— Добре, ясно. Змията ни подсказва кой точно е градът. Но сигурно има и още нещо. Какво ще кажеш за онази карта, която все още не сме открили? Тук някъде би трябвало да има някаква насока, стига да я забележим. Какво виждаме друго?
— Да, права си. Да се насочим към детайлите. Той има миниатюрни пламъци по наметалото си…
— И миниатюрни бели цветя около краката си… — Бяхме възвърнали стария си навик да се допълваме.
— Това е кресон или Cardamine hirsuta. Видях го в градината на брат Никодим. — Но пак пропускаме нещо. Какво се опитва да ни каже той?
— Ами, Пиза гледа към него… — започнах неуверено аз.
— Това е! — извика той.
— Ти сериозно ли?
— Обаче не кой гледа към него, а накъде гледа той!
— Е, това е очевидно — гледа нагоре към как-му-беше-името…
— Към кадуцея си. Именно!
— Значи пак се връщаме към змиите. Милано. Добре, сега сме в Милано. И картата трябва да е в Милано. Уф, безнадеждно е! — въздъхнах и се отпуснах обратно на сламата.
Настъпи тишина. А после брат Гуидо рече:
— Не е чак безнадеждно. Виж, Ботичели се е използвал като модел за този образ. Защо ли? Защото той би трябвало да е пазител на ключа, той би трябвало да играе важна роля, той би трябвало да държи отговора! Освен това — тук очите му отново светнаха — бяхме толкова погълнати да си повтаряме, че моделът за този образ е Ботичели, че забравихме кой всъщност е образът! Меркурий! Вестителят на боговете! Което ще рече, че той има някаква вест за нас, съобщение. От нас просто се иска да отгатнем какво е то! — Загледа се отново във фигурата. — Мисля, че той ни казва да направим онова, което прави и той, да видим онова, което вижда и той. Дори използва показалка! Не би могъл да бъде по-ясен от това!
— И какво? Сега да погледнем към облаците ли? — подхвърлих скептично.
— Може би. Но не, почакай! Не ни казва да гледаме облаците! Казва ни да погледнем нагоре към някаква змия! Къде бихме могли да го направим? — Въпросът бе по-скоро риторичен.
Обаче тук аз се изправих рязко — знаех отговора.
— При портите! — възкликнах.
— Моля?
— Имам предвид часовниковата кула. На същия този замък, в който сме сега. На влизане в замъка, над входа, се вижда една огромна каменна змия, точно като тази! — И кимнах към кадуцея.
— Но това е Торе дел Филарете! Напълно си права! Боже, колко съм бил сляп! От един месец насам всеки ден минавам под нея и да не я забележа! — Скочи на крака, изпълнен с едва сдържано напрежение, и пак стана такъв, какъвто го помнех.
Аз също се изправих и рекох:
— Сега това няма значение. Важното е, че щом ще гледаме нагоре към някаква змия, трябва да го направим веднага!
— Кога, сега?
— Караулът се сменя на всеки два часа — гарантирам ти го! А ти си тук от колко — може би час? Камбаните току-що биха за вечерня, което ще рече, че разполагаме с цял час! Хайде! Ела да погледнем!
Сините му очи светнаха, когато извика:
— Перфектно! Хайде, обличай си мантията и приготви онази маска!
Четвърта глава
Навън въздухът бе като че ли по-топъл, а аз бях отново с мантията от норка, която бях носила във Венеция. Цветът й бе приятел на нощта — много по-близък до мрака, отколкото онова абсурдно палто от бяла мечка, с което бях облечена в Болцано.
Бях си вдигнала качулката и пристъпвах след брат Гуидо, който, за да не ни спрат, ме бе стиснал здраво за ръката, сякаш бях затворник, който той води някъде. Измъкнахме се директно върху крепостната стена и запълзяхме внимателно покрай бойниците, чак до часовниковата кула. (Какво й беше името, вече не си спомнях.) Той ме придърпа към себе си и прошепна:
— Там има двама стражи, затова не можем просто да слезем долу и да погледнем нагоре. Но ако погледнем от горе на долу, пак можем да видим нещо. Хайде, ще се редуваме! Аз ще погледна първи, защото, ако ме видят, поне ще ме познаят като един от тях. — И се приведе ниско между двете бойници.
Но веднага след това се изправи.
— Да, съвсем същата змия. Само че с шест намотки, а не седем, както може да се очаква. Обърнати на север… мисля… точно над портата. Ето, погледни!