Тайната на Ботичели

Като че ли на мен не ми беше хрумвало. Усетих надигането на добре познатото ми раздразнение, но същевременно за мен бе облекчение да знам, че всички черти у моя приятел, които някога ме бяха ядосвали, са си точно толкова живи, колкото е и той. Той заоглежда ръбовете, обаче аз нищо не казах — нека се увери сам.

— Хммм… Не е кухо.

Замълчах самодоволно. Сякаш, след като бях носила този дървен свитък като трета ръка в продължение на два пъти по седем дни и нощи, в него би могло да има нещо, което не знам.

— Дааа — промърмори той. — Само един странен знак тук.

— Къде? — извиках аз.

— Ето тук!

Сега вече не можех да не му отдам дължимото, защото аз не бях забелязала никакви знаци. А ето че върху една от плоските основи се виждаше следното: „S“.

— Прилича на змия — промърморих.

— Или на буква.

— Буква за какво?

— Седем? Сфорца? — предположи той.

— А може би „Сигизмунд“? — допълних.

— Кой? — изгледа ме неразбиращо брат Гуидо.

Сега ученикът се превърна в учител. Заразказвах му за пътуването ни до Болцано и за Сигизмунд, белокосия крал на Алпите, чиито чувства към майка ми се люшкаха между любовта и омразата, за планината, пълна със сребро, и за пръстена на палеца му.

— Но, разбира се! — възкликна накрая приятелят ми. — Отдавна имах усещането, че фигурата на Зефир трябва да символизира град високо в планината, но трябва да призная, че имах предвид по-скоро Тренто, който има огромно политическо значение за полуострова като център на редица религиозни събори. И аз като теб виждах в синия цвят аналогия със студа, а във височината на образа — надморската височина. — Е, аз не бих се изразила точно по този начин, но приех с благодарност комплимента, който последва: — Браво на теб! И там си научила за ролята на ерцхерцога във всичко това, така ли?

Тук му разказах за разговора, който бях подслушала, както и за полунощното ми пътешествие в мините. Той не направи никакъв коментар относно необмисленото ми приключение, а предпочете да продължи по същество.

— Е, тук поне всичко е ясно. Седемте очевидно са решили да започнат сеченето на свои собствени монети, използвайки като образец английската монета с ангела (която е златна), но в сребърна версия. Все пак районът на Сигизмунд, а и всички земи на Хабсбургите, изобилстват на сребро. Сигурно затова Зефир е със сребърни криле — все пак става въпрос за сребърен ангел.

Оставих го да обере лаврите за нещо, за което и аз самата се бях сетила — сърце не ми даваше да скършвам ентусиазма му, докато ми обясняваше нещата, които бях чула по време на планинското си пътешествие и които не бях разбрала напълно.