Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Ето! — посочих му. — Тук има някакви животни. Да забелязваш змии?
— Хмммм — промърмори той. — Много интересно. Прекрасна изработка, между другото. Трансформации и трансмутации, от живото към животното.
— Да не би някоя от тези думи да означава змии? — изсумтях. — Защото ако не е така, спести си сложните срички!
В дърворезбата имаше множество странни същества, привличащи погледа, но нито едно от тях не се доближаваше до змията на династия Сфорца.
Обезсърчен, брат Гуидо докосна ръкава ми и прошепна:
— Трябва да вървим! Надали разполагаме с много време до смяната на караула. А ако аз не съм там, ще се вдигне вой до небето.
— Аз пък ако не съм там, воят сигурно ще стигне до Бога — съгласих се аз.
Докато вървяхме към изхода, аз не изпусках от очи лампата на свещеника. И тогава си спомних какво бе казал той. И се заковах на място.
— Майко Божия! Наистина сме били слепи!
Поставих ръка върху нагръдника на брат Гуидо, за да го задържа, и рекох:
— Ровехме се като прасета в калта, а пропуснахме да забележим, че този човек ни даде отговора!
— Кой, свещеникът ли? В какъв смисъл?
— Той попита коя реликва по-точно? Светецът или нещо друго — някаква дума, която ми прозвуча като кихавица.
— Вярно бе!
— Шшшшт! И после сведе очи! Изрече онази дума като кихавица, а после погледна към змията, онази върху печата, дето ти му го показа! Значи тук има още една реликва, а втората реликва — онази, дето започва с буквата Н, има нещо общо със змия.
Той кимна и очите му отново блеснаха.
— Хайде, ела!
Приближихме се към стареца и го повикахме.
— Дожаресата се помоли пред светеца и много хареса църквата ви. Желанието й е да я препоръча с най-добри чувства на абата и да подчертае, че е огледала всички чудодейни притежания на тази базилика!
Старецът грейна от щастие. Зачаках брат Гуидо да каже нещо за втората реликва, обаче той не го направи.
— Сега ще си вземем довиждане с вас. Моля, приемете този скромен дар за бедните!
И подаде едно миланско солдо — безсъмнено от скромната му войнишка заплата. За момент се разчувствах. Но в мига, в който монахът пое монетата, аз настъпих безцеремонно крака на моя приятел. Не можех да повярвам, че той ще си позволи да си тръгне, без да е задал ключовия въпрос. Оказа се, че не е имало никакъв смисъл да се тревожа.
— Дожаресата хареса изключително много всичките ви чудеса тук!
— О, но, войнико — възкликна старият свещеник, — тя не е видяла всичките. Не мога да позволя дожаресата да си тръгне, без да… Искам да кажа, настоявам, моля ви, тя да види и Нехущан!
Ето я пак онази дума! Вдигнах крака си от този на брат Гуидо и двамата последвахме свещеника към едно от отдалечените кътчета на църквата вляво от нефа, към орнаментирана колона, възправяща се насред тази пещера съвсем сама, като че ли принадлежаща към друго време и друго място.
— Византийска колона, изключително изящна! — изрече старецът с гордост.
— И това ли е то… Неху… — озвучи разочарованието ми брат Гуидо.
— Кое, Нехущан ли? — усмихна се милият ни домакин. — Разбира се, че не! Трябва да погледнете нагоре!
И когато той изрече тези думи, аз разбрах, че сме на правилното място — дори преди да бях видяла какво трябва да гледаме.
На върха на колоната, извита в кръг и готова за нападение подобно на змията на Сфорца, се виждаше друга, бронзова змия. Насред пламъка на малкото останали запалени свещи тя проблясваше меко — точно като медния нюанс на жезъла на Меркурий в „Пролетта“.
Нямах търпение да попитам какво е това, ала от множеството месеци, прекарани с майка ми, бях наясно, че една височайша дама никога не би се обърнала директно към някакъв си прост монах. От друга страна, бях сигурна, че брат Гуидо няма да пропусне да зададе ключовия въпрос — и не се излъгах.
— Това е невероятно странно нещо — отбеляза небрежно той. — Бихте ли ми казали, моля, какво е значението на тази змия? Сигурен съм, че на дожаресата ще й бъде интересно да узнае.
— Ние сме особено привилегировани — отвърна старият монах, — защото този артефакт пристигна при нас от далечни земи и по далечни морета, чак от Светите земи на нашата Библия, както и от онези времена!
— О! Тогава вероятно е свързана някак си с жезъла на Арон, който се е превърнал в змия? — подметна брат Гуидо, подканяйки любезно нашия домакин да продължи разказа си. — Но аз си мислех, че в Деня на Страшния съд змията на Арон трябва да се върна в долината Йосафат, а не да се крие в някаква църква в Милано, колкото и прекрасна да е тя!