Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Трета глава
— Нека започнем така, както сме правили винаги — от очевидното! — отсече брат Гуидо и двамата се приведохме отново над картината. — Както вече знаем, в този образ виждаме Ботичели, самият художник. Той е облечен в мантия с цвят охра, както е бил и в деня, когато те е рисувал. Носи извит меч в турски стил, какъвто имам вече и аз. На краката си има римски сандали, каквито имам вече и аз. Шлемът му също е като моя. С други думи, Лудовико Мавъра е облякъл армията си точно като него.
— Или Ботичели е нарисувал Меркурий като войник от армията на Мавъра.
— Права си. Но и в двата случая си имаме работа с много хитра военна пропаганда. Какви изводи можем да си направим от това?
Не можах да схвана напълно какво каза той току-що, затова реших, че най-безопасният подход е просто да обобщя.
— Че Лудовико Сфорца си създава нова армия с нова униформа, ново въоръжение, нова броня и…
— И това не е всичко — прекъсна ме брат Гуидо. — Довел си е от Тоскана някакъв инженер, човек от градчето Винчи, който му изработва нови военни машини — всички са тук, в някакво тайно подземие на замъка. Някакви огромни механични чудовища, готови да всеят страх и ужас сред противника. Макар че само един бог знае кой е той.
— Хубаво. Значи можем да заключим, че той си изгражда нова армия от хора и машини.
— Обаче армията не е лично негова — тя е на Седмината! Така, както Седмината си имат вече нови монети и нова флота — корабите от Пиза и всички, които видяхме в Неапол. Неапол предоставя също така и основната закваска на всеки политически алианс — изгоден брак. Семирамида Апиани не само обединява династиите на Неапол и Флоренция, но и поднася като зестра оловните мини на баща си — метал, който е от ключово значение при подготовката на една война. Наред с всичко това Седмината имат вече и папската благословия — подкрепата на Църквата. Всеки град, изобразен символично на картината, който вече посетихме, дава своя дял в общото начинание. Например Венеция предоставя експертите си по сечене на монети, а Болцано — среброто за тяхната изработка.
— Не ми изглежда като да сме допринесли с нещо особено.
— На пръв поглед е така. Но не забравяй, че Венеция дава и още едно, вече безценно съкровище.
— Какво?
— Не какво, а кого! Теб! — натърти с усмивка той. — Не трябва да забравяме, че в този съюз има и още един брак. След като дъщерята на венецианския дож се омъжи за господаря на Пиза, то тогава търговията — кръвоносната система на всяка държава — е подсигурена. В случая — за Седмината. Не забравяй, че Венеция е вратата към Черно море и всички източни земи, а династията Мочениго, дори когато мандатът на дожа приключи, е ключова за търговския монопол на Венеция и за морските й маршрути. А за тях гарант си само и единствено ти.
Обърках се. Все още не бях свикнала да се възприемам като толкова важна персона. Не че ми помагаше и фактът, че в момента седях в студена килия, не по-голяма от тоалетна — впрочем и миришеща на такава.
— Ами Флоренция? — попитах.
— Лоренцо де Медичи е мозъкът на целия заговор и тъкмо затова именно неговата глава е върху монетата. И още нещо от особена важност — той държи банка Медичи! Той ще бъде гарант на цялата операция, каквато и да е тя. Ще раздвижи парите между клоновете си с помощта на новата система на „джиросване“. А както вече разбрахме, Милано ще допринесе с нова и ефективна армия.
— Това е ясно. Но искам да те питам нещо друго. Сега, когато вече сме тук и виждаме всички войници облечени като Меркурий, е ясно, че той е Милано. Интересно ми е обаче ти как разбра, че именно Меркурий е Милано? Трябва да си знаел, щом още във Венеция ми каза, че ще ме чакаш тук.
— Много просто — подсказаха ми змиите.
— Змиите ли?
— На неговия кадуцей.
— На неговото какво?
Брат Гуидо посочи към дясната ръка на Меркурий, която се издигаше в небето, и попита:
— Какво прави той тук?
— Разбърква облаците с една пръчка.
— Вгледай се по-внимателно! Погледни пръта, който той използва, за да разбърка облаците и да доведе пролетта. Погледни, виждаш ли ги? Две змии, увити около пръта, готови за атака!
— Е, и?
— Змиите са символът на династията Сфорца — господарите на Милано. Тук змиите са навсякъде — върху бронята ни (тук показа плочката на гърдите си), по стените, знамената и гоблените. Дори и печатът на Ил Моро, който всички, които му служим, носим, за да не бъдем възпрепятствани при изпълнението на заповедите му, изобразява змията на Сфорца. Ето! — Поднесе пред очите ми малка плочка от червена глина, върху която се виждаше гърчеща се змия. — Змиите наистина са навсякъде.