Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Както вече си се досетила, Дзека е прочутият монетен двор на Венеция. Наред с редица други предимства, твоят роден град притежава и най-добрите секачи на монети в целия свят. А прякорът на ерцхерцога — „Мюнцрайхе“, означава „богат на монети“. След като знаем колко сребро има там, очевидно ти си била в една от самите сребърни мини.
— И аз така мисля. Освен това взех една от монетите, които тогава отсякоха — допълних леко наперено.
— Браво! Покажи ми я!
Бръкнах в единия ръкав, а после в другия. Но монетата беше изчезнала.
— Мамка му! — възкликнах, но веднага се усетих и го погледнах изпод клепки, очаквайки обичайното порицание. Но такова не последва. Тогава се сетих, че в армията на Мавъра той сигурно е чувал далеч по-неприлични ругатни. — Но тя беше тук! Шибана, гадна работа! Сигурно съм я изгубила някъде.
Бях съвсем искрено вбесена на себе си — тази монета беше не само важен елемент от мозайката, но и все още не забравила навиците си на проститутка, бях решила да я похарча при първа възможност.
— Не се ядосвай толкова! — успокои ме той. — Просто ми я опиши. Спомняш ли си как изглеждаше?
— Естествено. От едната страна беше профилът на Лоренцо Великолепния, с лаврови клонки на главата, обаче подредени като слънчеви лъчи в стила на Сол Инвиктус.
— Както и може да се очаква — кимна той. — А от другата?
— Само една дума. Тя… аз… — думата бе излязла напълно от главата ми.
— Е? — извика той.
— Не ми викай! Плашиш ме и така ми е още по-трудно да си спомня! — обадих се жалостиво. Да, нямаше никакъв смисъл. Прочетена веднъж и изгубена сред песента на колелетата, докато се унасях в сън, думата бе безвъзвратно изгубена.
Брат Гуидо скочи на крака и започна да крачи из стаята с блеснали очи. Беше бесен, но не на мен.
— Гибелен, зловреден съюз! — занарежда. — Но какво толкова планират? Възможно ли е Седемте да възнамеряват да навлязат в планините в северната и източната посока на Зефир и да превземат земите на Хабсбургите? Да не би да искат да свалят императора, да подчинят Свещената римска империя и да си изградят собствена?
Версията изглеждаше напълно разумна — ако не беше един важен довод.
— Но императорът на Свещената римска империя също е в заговора! — напомних му аз. — Когато подслушвах разговора между Сигизмунд и майка ми, ерцхерцогът каза, че братовчед му, императорът, е дал на майка ми разрешение за свободно преминаване през планините и й е гарантирал, че няма да бъде нападана от никого в земите на Хабсбургите! Има и още едно нещо — когато онази нощ в сребърната мина изковаха първата успешна монета, Сигизмунд я взе, за да я даде на императора! От всичко това следва, че императорът със сигурност знае за Седемте и е дал благословията си за техния заговор! Значи от тази трънка няма да излезе заек!
— Напълно си права. Но и няма никакво съмнение, че в най-скоро време войната ще почука на нечия врата. Тук ми позволи да продължа разказа за приключенията си. Пристигнах в Милано заедно с един търговец, като негов капелан. При портите на града се разделихме. Там видях съобщение, призоваващо младежта на града да се запише в новата армия, която се събира в Кастело Сфорцеско. Така пристигнах в замъка, за да се запиша, и въпреки одеждите на францискански послушник, които носех, никой не ми зададе никакви въпроси. Дадоха ми тази мантия, този меч, както и този шлем с визьор. — Показа придобивките си. — Не ме питаха нито къде съм роден, нито какво съм правил, нищо, че забелязаха знака, с който жигосват всички, лежали в „Барджело“. Ето, виждаш ли? — И показа вътрешността на китката си, върху която се виждаше отпечатана с нажежено желязо орнаментирана буква „Б“, около която плътта все още не се бе успокоила. — И аз не съм единственият. Жигосани, лунатици, мъже на расото — всички се надпреварват да се записват, за да се бият за Лудовико Сфорца „Мавъра“ и един бог знае още какво. Всички са предоволни със скромната войнишка заплата и откакто сме пристигнали, ежедневно се обучаваме да се бием до смърт. Тук съм вече цял месец и ти гарантирам, че Мавъра е истински магьосник — от сбирщина престъпници и съмнителни типове той ни превърна в ефективна, отлично тренирана пехота, напълно подготвена да води войната, планирана от Седемте — каквато и да е тя. — Хвана ръката ми, стисна я силно и извика: — И в името на Бога или Венера, или който там ръководи света, ние трябва да ги спрем! Хайде, ела! Да използваме оставащото ни време, за да огледаме фигурата на Милано. Надявам се той да ни подскаже каква е крайната им цел.