Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Тук аз пак се изчервих.
— Ти си ме виждал във Венеция?
— Много пъти. Но навсякъде те придружаваше майка ти, никога не беше сама. Затова предположих, че карнавалът с разюздаността и маските си ще бъде най-добрата възможност за мен да се свържа с теб.
В това отношение поне мислите ни са били в синхрон. Вцепених се, като се сетих, че бях планирала да се възползвам от карнавала, за да избягам — в навечерието на същия ден, когато той е смятал да ме намери! О, Бонакорсо, значи саможертвата ти е била напразна! Бях неспособна да кажа каквото и да било, затова моят приятел продължи:
— И тогава те видях на площад „Сан Марко“. После дойде бурята и аз те последвах в базиликата. Когато те видях да оглеждаш конете, разбрах, че трябва да си намерила нещо. Спомних си какво бяха казали Седемте в Рим — че Флора държи тайната и че имало някаква карта. Затова реших, че трябва да си открила картата, за която говореха те, но тогава имах възможност само да те предупредя да я скриеш и че ще те чакам в Милано. Защото, благодарение на размислите си в затвора, вече знаех, че образът на Ботичели символизира Милано (как се сетих, ще ти обясня по-късно). Обаче не можех да отгатна смисъла на образа на Зефир. Да разбирам ли, че и ти си имала сходни просветления във Венеция?
Вече беше мой ред. Разказах му за живота си във Венеция, разказах му историята на майка ми, моята собствена история за бебето в бутилка. Разказах му и за баща си, и за синьор Кристофоро, за венецианското си обучение и какво бях научила от него. Единствената подробност, която му спестих, беше опитът ми за бягство и съдбата на Бонакорсо Нивола — все още не бях готова да споделя с някого тази потресаваща истина. Но пък не пропуснах да обясня, при това с немалка доза гордост, връзката между трийсет и двете рози и компаса, Както и розата на ветровете, която пък ме отведе до коня Зефир.
Докато ме слушаше, той неколкократно се плесна по челото, възкликвайки: „Ама, разбира се!“, а накрая направо се ухили.
— Всички до една морски аналогии, подходящи за града държава Венеция! Значи съм вървял по грешен път — и в затвора, и в ботаническата градина. Разглеждах единствено фигурата на Венеция, тоест на Хлорида, твоята… майка. Изобщо не ми хрумна, че останалите фигури биха могли да съдържат насоките за следващите градове — защото всички насоки за Неапол се съдържаха само в образа на Фиамета, а всички насоки за Рим — само в образа на Семирамида като Венера. И така нито за момент не ми хрумна, че насоките, съдържащи се в образа на Флора, трябва да се четат като Венеция.
— Колкото повече се доближаваме до истината, толкова по-хитър става Ботичели. — Като че ли изрекох нещо твърде безсмислено, но моят приятел очевидно схвана идеята.
— Напълно си права — кимна. — Двамата с брат Никодим се опитвахме да си припомним цветята, излизащи от устата на Хлорида. Да си призная, без картината пред нас си беше истинско изпитание.
— Аз също ги огледах — отбелязах аз. После извадих картината от пазвата си, развих я и я затиснах радостно, както правехме някога и както не се бях надявала, че отново ще правим. Главите ни почти се докосваха. Поставих пръст върху цветята, излизащи от устата на Хлорида, и започнах да изброявам гордо: — Фиордализо, анемона, окиченто и роза. Но тъй като не зная латинските им наименования, а само тосканските, не успях да съставя никаква дума от тях.
— Значи все пак сме налучкали донякъде. С брат Никодим бяхме напълно сигурни за розата — Rosa centifolia. Що се отнася до метличината, или фиордализо, както я наричаш ти, на латински тя е Centaurea cyanis, а анемоната е Anemone nemerosa. Окичентото пък, което е известно още като стоочка или зеленика, на латински е Vinca.
— Майко Божия! Че този сбор от букви е дори още по-проблемен и от предишния! — възкликнах аз и изброих буквите, показвайки гордо новите си умения.
— А може би истинското значение е най-простото — че има четири вида цветя, както и четири ветрове. Най-вероятно това е друг от знаците, който те е навел на мисълта за розата на вятъра или четирите коня, които увенчават базиликата във Венеция.