Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Един моряк притича през локвата и се блъсна в него като млатило. Локи вдигна сабя, матросът се сви и разпери ръце, за да покаже, че са празни.
— Опитахме се да се предадем! — изпъшка той. — Опитахме. Но те не ни дават. Богове, помогнете ни!
— Кой! Кой не ви дава да се предадете?
Морякът посочи към издигнатия квартердек на кораба и Локи рязко се извърна нататък.
— По дяволите! — прошепна той.
Бяха поне двайсет, всичките мъже, вадени по един и същи калъп. Загорели от слънцето, яки, мускулести, с прилежно подстригани бради и коси до раменете, овързани с нанизи от тракащи мъниста. Главите им бяха увити с яркозелени тюрбани. От миналия си опит знаеше, че онова, което приличаше на тънки тъмни ръкави, покриващи ръцете им, всъщност бяха свещени писания, татуирани толкова нагъсто с черно и зелено мастило, че се губеше всяка следа от кожата отдолу.
Джеремитски Избавители. Религиозни маниаци, които вярваха, че са единственото възможно спасение за греховете на прокълнатия им остров. Те живи се жертваха за джеремитските богове, скитаха по света на групи от изгнаници и бяха любезни като монаси, докато някой — който и да е, не ги заплашеше.
Свещената им клетва беше да убиват или да бъдат убити, когато подхождат към тях насилнически; да умрат с чест за Джерем или да унищожат безжалостно всеки, вдигнал ръка срещу тях. И всичките бяха впили очи в Локи.
— Неверникът предлага червено пречистване! — Избавителят начело на групата посочи Локи и вдигна тоягата си от вещерско дърво, обкована с медни гвоздеи. — Да измием душите си с варварска кръв!
Вдигнали високо оръжие, те се втурнаха по стълбите на квартердека и заприиждаха по тях, втренчени в Локи, като не спираха да демонстрират как всъщност пищят безумците. Един моряк се опита да се дръпне от пътя им, те го повалиха и черепът му се пръсна като пъпеш под тоягата на водача. Останалите стъпкаха тялото му.
Локи не можа да се сдържи. Зрелището на тази настъпваща, калена в бой и напълно обезумяла смърт така надхвърляше всичко, което бе преживял досега, че той избухна в стреснат смях. Страх го беше до мозъка на костите и това му даде една внезапна и абсолютна свобода. Той вдигна единствената си безполезна сабя и се втурна в контраатака, лек като прах по вятъра, с вик:
— Елате! Изправете се срещу Равел! Боговете ви пратиха гибел, КОПЕЛДАЦИ!
И щеше да умре няколко мига по-късно. Обаче Джийн, както винаги, имаше други планове.
Джеремитският водач връхлетя върху Локи — беше два пъти на бой колкото него, фанатик убиец, а по издигнатата му тояга блестяха кръв и медни гвоздеи. А после изведнъж на мястото на лицето му се появи брадва — дръжката й щръкна от разцепената очна орбита. Ударът — не на тоягата, а на внезапно превърналото се в безчувствен труп тяло, тръшна Локи на палубата и изкара въздуха от дробовете му. Топла кръв пръсна по лицето и шията му и той се напрегна яростно да се измъкне изпод треперещото тяло. Палубата около него изведнъж се изпълни със силуети, които ритаха, тропаха, кряскаха и падаха.
Светът се разпадна на несвързани образи и усещания. Локи едва имаше време да ги подреди, докато те се нижеха пред погледа му.
Брадви и копия, прицелени в него, се забиваха в тялото на джеремитския водач. Отчаян нападна със сабята, и шокът от удара, когато тя потъна в незащитено място на бедрото на Избавител. Джийн го вдигна на крака. Джабрил и Стрева издърпваха още Орхидеи на палубата. Лейтенант Делмастро, която се биеше редом с Джийн, превърна лицето на един Избавител в червена каша с инкрустирания със стъкло гард на едната от дагите й. Сенки, движения, разнобой от крясъци.
Невъзможно беше да стоиш до Джийн — натискът на гъстата тълпа от Избавители бе твърде мощен и върху него се сипеха твърде много удари. Един строполил се труп отново събори Локи и той се претърколи наляво, като размахваше трескаво, на сляпо сабята. Палубата и небето се завъртяха покрай него и изведнъж той се затъркаля във въздуха.
Решетката на главния товарен люк беше махната.
Локи отчаяно се стегна и се търкулна надясно точно преди да падне вътре. Бърз поглед в трюма му разкри и там трима Избавители. Той се изправи със залитане и моментално бе нападнат от още един джеремит; парирайки удар след удар, Локи отстъпи вляво и се опита да се отдалечи от ръба на товарния люк. Не стана — появи се втори противник, вдигнал в готовност омазаното си с кръв копие.
Локи знаеше, че никога не би успял да пребори или отблъсне и двамата със зейнал отвор до краката му. Той бързо се замисли. Когато започна атаката, екипажът на флейта в момента вадеше тежка бъчва от трюма на главната палуба. Бурето, с диаметър четири-пет стъпки, висеше в мрежа над отвора на товарния люк.