Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Голдман, утре вземате първия самолет за Конкорд и отивате да оправите този лайнарник.
- Рой, ако отида в Орора, ще ме линчуват.
Той се засмя насила и каза:
- Смятайте се за щастлив, ако само ви линчуват.
*
Дали момиченцето, което развълнува Америка, бе родено от болния мозък на писател в творческа криза? Как подобна подробност бе така безотговорно пренебрегната? Информацията от „Конкорд Хералд“, подхваната от всички медии, сееше съмнение в истината за случая „Хари Куебърт“.
Сутринта в петък на 24 октомври взех самолета за Конкорд, където пристигнах в ранния следобед. Наех кола на летището и отидох право в щатската полиция, там ме очакваше Гахалоуд. Той ми разказа това, което бе научил за миналото на семейство Келерган в Алабама.
- Дейвид и Луиза Келерган се женят през петдесет и пета година -започна. - Той вече е пастор на процъфтяваща енория, а Луиза му помага да я доразвие. Нола се ражда през шейсета. През следващите години не се случва нищо необичайно. Но една нощ през лятото на шейсет и девета в къщата избухва пожар. Момиченцето е спасено от пламъците в последния момент, майката обаче загива. Няколко седмици по-късно преподобният напуска Джаксън.
- Няколко седмици?
- Да. И отиват в Орора.
- Но тогава защо Хари ми каза, че майката е пребивала Нола?
- Трябва да е бил бащата.
- Не, не! - извиках. - Хари говореше за майката! Била е майката! Имам запис!
- Ами да го чуем записа - предложи Гахалоуд.
Носех със себе си минидисковете. Разпръснах ги на бюрото на Гахалоуд и се опитах да намеря по етикета този, който ми трябваше. Бях ги подредил много стриктно, по свидетели и по дати, но не успявах да открия въпросния запис. Тогава изпразних чантата си и от нея изпадна един последен диск, без дата. Веднага го пъхнах в рекордера.
- Странно - казах. - Защо не съм му сложил дата?
Включих машинката. Чух гласа си, който обявяваше, че е вторник, 1 юли 2008 година. Бях записал Хари в стаята за посещения в затвора.
-
Затова ли искахте да заминете? Казвате, били сте го решили заедно, но защо точно на трийсети август вечерта?
-
Това, Маркъс, беше заради една ужасна история. Записвате ли?
- Да.
-
Сега ще ви разкажа един много сериозен епизод. За да разберете. Само не искам да се разчува.
-
Разчитайте на мен.
-
Знаете ли, през седмицата, когато бяхме па Мартас Винярд, Нола не бе казала, че е с приятелка, а просто бе избягала от къщи. Потеглила, без да каже нищо на никого. Като я видях отново, в деня след завръщането ни, изглеждаше ужасно тъжна. Каза, че майка й я набила. Имаше следи по тялото. Плачеше. Тогава ми разправи, че майка й я наказва за дреболии. Че я удря с метална линия и й прилага онази гадост, като в „Гуантанамо“, давенето - пълни леген с вода, хваща дъщеря си за косите и потапя главата й във водата. Това можело да я освободи.
- Да я освободи?
- Да я освободи от злото. Нещо като кръщение, предполагам. Исус в река Йордан или нещо такова. Отначало не можех да повярвам, ала доказателствата бяха налице. Попитах я: „Но кой ти стори това? “. „Мама.“ „А защо баща ти не реагира?“ „Татко се затваря в гаража и слуша музика, много силна. Така прави, когато мама ме наказва. Не иска да чува. “Нола не издържаше повече, Маркъс. Не издържаше повече. Поисках да оправя нещата, да поговоря с Келерганови. Това трябваше да се прекрати. Но Нола ме умоляваше да не се намесвам, каза ми, че ще има ужасни неприятности, че родителите й сигурно ще я изпратят далече от града и никога вече няма да се видим. И все пак това положение не можеше да продължава. Затова към края на август, някъде към двайсети, решихме, че трябва да заминем. Бързо. И тайно, разбира се. Избрахме датата трийсети август. Искахме да караме до Канада, да пресечем границата във Върмонт. Да отидем може би е Британска Колумбия, да се настаним е дървена колиба. На брега на езеро. Представяхме си, че ще живеем прекрасен живот. Никой никога нямаше да узнае къде сме.
- Значи, затова смятахте да избягате?
- Да.
- Но защо не искате да говоря за това?
- Защото това е само началото на историята, Маркъс. После направих ужасно откритие за майката на Нола...
В този момент ни прекъсна надзирателят. Посещението бе завършило.
-
Ще продължим разговора следващия път, Маркъс - рече ми Хари, изправяйки се. - А дотогава, нито дума за това!
- И какво е открил за майката на Нола? - нетърпеливо попита Гахалоуд.
- Не си спомням продължението - отвърнах, обезпокоен, докато ровех из дисковете.