Хюрем. Московската наложница

Извади гърдата си и я доближи до устата на детето, което продължаваше да крещи. Бебето се изненада. Пое си дълбоко дъх един-два пъти и вдиша майчиното ухание, което отсега нататък непрестанно щеше да търси. Докато виковете му постепенно отслабваха, природата каза думата си. Момчето намери гърдата и първото майчино мляко потече в устата му. Тъй като не очакваше такова нещо, стреснато дръпна главичка, смутено от течността, която изпълни устата му. Мерзука се протегна и внимателно забърса млякото, стекло се от устата му.

Хюрем натисна гърдата си отдолу и отново я подаде на сина си. Един-два пъти мъничките устни я захапаха и изпуснаха и после всичко си дойде на мястото. Бебето започна лакомо да суче майчиното мляко.

Хюрем отново погледна притворените очи на момчето си. Взря се и в носа му. Изобщо не беше малък и чип. Или само така ѝ се струваше? Дали не виждам онова, което ми се иска? — запита се.

За момент бебето пусна зърното и си пое въздух. После затърси с малките си ръчички, сякаш искаше да я хване. Когато майка му отново поднесе гърдата си към устничките му, то престана да хленчи и продължи да суче.

Хюрем затвори очи. Беше изморена. Тялото и душата ѝ бяха изтощени, сърцето ѝ бе изтерзано. Липсваха ѝ руските степи, ромолящите реки, заснежените склонове, прихлупени от сиви облаци. Представи си, че се мята на гърба на Умут и лети в галоп по безкрайните полета, докато вятърът развява гривата на коня. В какво ли се изразяваше свободата? Дали беше в това да се вкопчиш във врата на кон, изпускащ огнен дъх, и да прегърнеш полята и горите, или пък да преследваш властта, затворен между четири стени в двореца? Ами щастието? В кое от двете беше ключът за него? В свободата ли, или пък във властта?

Когато отвори очи, забеляза, че синът ѝ, който сучеше с премляскване, я наблюдаваше учудено. Една възрастна жена беше казала, че децата не виждат, когато се родят. До този ден Хюрем вярваше на тези думи, но сега се усъмни. Това не беше празен поглед. Сякаш момченцето я опознаваше, изследваше и разучаваше. Какво ли си мислеше? Дали не се чудеше коя е тази жена?

— Синко — прошепна Хюрем, — бяло мое гълъбче! Аз съм твоята майка. Добре си ни дошъл, много ни зарадва.

Бавничко дръпна гърдата си, погали с пръст устничките на новороденото. Когато го щипна лекичко за брадичката и каза: Миличкото ми! — детето се засмя.

Сърцето на Хюрем се разтуптя неудържимо от щастие и тя се обърна към Хафса султан, която седеше до нея. При тази гледка очите на възрастната жена се наляха със сълзи и тя прошепна:

— Твоят принц и принцът на сина ми — владетеля.

Хюрем изведнъж осъзна какво означават думите ѝ, въпреки цялата си умора. Майката на султан Сюлейман за първи път ѝ беше казала: твоят принц. До този момент децата ѝ бяха наричани „принц и принцеса“ само ако се споменаваха заедно с името на падишаха. Когато говореха на Хюрем, хората ги наричаха „синът и дъщерята“ на хасеки. Единствено обръщайки се към съпругата на падишаха, те използваха титлите „принц“ или „принцеса“. Така повеляваше дворцовият етикет. Избирайки думите „твоят принц“, Хафса султан намекваше, че вече приема Хюрем за съпруга на сина си. За Хюрем нямаше значение, че възрастната жена изразява мислите си по този завоалиран начин. Всъщност за всичко в двореца се говореше така сдържано. Хюрем целуна ръцете на Хафса султан, която неотлъчно бе седяла до нея по време на раждането, придремвайки на мястото си през дългите кошмарни нощи.