Илиада [bg]

почваше да изостава. Той сам го не гонеше вече, да се не сблъскат на пътя конете им еднокопитни, [435] в миг да обърнат при бяг колесниците здраво сглобени, те пък самите да паднат в прахта, за победа ламтящи. Но русокосият цар Менелай го похули със право: „Няма от теб, Антилохе, по-вреден сред смъртните хора! Хайде минавай! Ахейци напразно те смятахме честен! [440] Аз пък ти казвам, че няма без клетва да вземеш награда.“ Тъй рече, па се обърна към свойте коне и продума: „Даже с тъга във сърцата, недейте се бави, не стойте! Скоро конете на този с нозе и колени ще бъдат много по-морни от вас, че отдавна изтля младостта им.“ [445] Тъй каза. Мигом се стреснаха те от вика на героя. Хукнаха още по-бързо и предния впряг наближиха. В кръг насъбрани седяха и зорко следяха аргийци как се надхвъркват конете, надигайки прах из полето. Идоменей, предводителят критски, конете пръв зърна: беше той седнал на място високо встрани от съвета. [450] Щом само чу отдалеч гръмовития глас на коларя, той го позна: различи му и коня, изпъкващ със свойте белези — целият дорест, отпред на челото му свети бяло и кръгло петно, на луна пълнолика подобно. [455] Той се изправи и прати такива слова на аргийци: „Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски! Аз ли единствен съглеждам конете им, или и вие? Мен ми се струва, че други коне преднина вече имат, друг е возачът. Кобилите буйни на славния Евмел [460] нейде са спрели, макар да препускаха дълго пред всички. Ясно видях, че преминаха първи край стълба повратен. Нийде обаче сега ги не виждам, напразно се взират мойте очи, устремени напред в равнината троянска. Евмел нима е изпуснал юздите, без сам да успее [465] ловко конете да спре и добре да завие край стълба? Паднал е може би там, колесницата сам си е счупил. Страшно вбесени, кобилите в бяг са напуснали пътя. Прави станете и вие се взрете! Не мога конете да различа, но на мен ми се струва, че там изпреварва [470] мъж, етолиец по род, над аргийци отдавна царуващ, син на Тидей конеборец, герой Диомед велемощен.“ Грубо му кресна Аякс, бързоногият син на Ойлея: „Идоменее, защо предварително глупости дрънкаш? Същите буйни кобили препускат далече в полето. [475] Нито най-млад си на възраст292 сред всички събрани аргийци, нито пък могат очите ти по-безпогрешно да виждат. Винаги само дърдориш. На теб не прилича да бъдеш празен бъбривец! Присъстват и други по-годни от тебе! Първи са тези кобили, които и по-рано бяха: [480] те са на Евмел и той в колесницата дърпа юздите.“ Идоменей, предводителят критски, със жлъч му извика: „Злобни Аяксе, в раздор ненадминат, обаче във всичко друго последен ахеец. понеже с душа си коварна! Хайде на бас да заложим котел или меден триножник; [485] двамата ние да вземем за съдник Атрид Агамемнон: плащайки, ти да узнаеш чии са кобилите първи.“ Тъй рече. Скочи Аякс, бързоногият син на Ойлея. гневен се готвеше той да отвърне със думи обидни. Тяхната свада голяма би стигнала твърде далече, [490] ако не беше Ахил се изправил това да им каже: „Идоменее, Аяксе! Недейте се хули взаимно тъй с оскърбителни думи! Това е съвсем непристойно! Бихте осъдили всекиго, който така би постъпил. Мирно в съвета седнете и зорко следете конете. [495] Скоро ще стигнат коларите тук, за победа ламтящи; всеки от вас ще узнае без никаква мъка кои са първи, кои са последни сега от конете аргийски.“ Каза така. Диомед пък препускаше вече наблизо. бича неспирно размахващ, неистово погнал конете. [500] Те нависоко подскачаха, пътя поглъщаха леко. Облаци прах постоянно летяха отвред към возача. А колесницата, блеснала в злато и светло олово, шумно фучеше след двата му коня с нозе вихрогонни. Тънка следа се изви подир шините на колелата [505] в плитката прах на полето; тъй бързо хвърчаха по пътя. Спря Диомед сред съвета, а пот изобилно течеше върху земята от шиите и от гърба на жребците. От колесницата ярка той скочи във миг на земята, бича остави отпред до ярема, а силният Стенел, [510] без да се бави, получи наградата за Диомеда, даде на своите горди другари да вземат жената, също триножника с дръжки, а сам заразпряга конете. Втори пристигна Нелид Антилох с колесницата прашна. Той бе надминал със хитрост, а не с бързина Менелая, [515] но Менелай със конете си толкова беше наблизо, колкото в бяг колело отстои от нозете на коня, литнал напред със колата да вози стопанин в полето; с края на свойта опашка докосва блестящата шина,