Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Казанова, понеже вие сте доволни един от друг, то бъдете убеден, че ще ми доставите истинско удоволствие, като останете на служба при господин Ф.
Подчиних се почтително и за един час се приспособих към новото си служебно положение. Госпожа Ф. ми каза, че била възхитена, задето този въпрос се е разрешил най-после съгласно желанията й. Така бях най-после като саламандра в огън, в който пожелах сам да вляза. Бях почти винаги под око на уважаемата госпожа, хранехме се често сами, съпровождах я на разходка, когато господин Д. Р. не беше с нас на масата. Тя оставаше в моята стая дори когато пишех, или аз я забавлявах в нейната. Бях винаги готов да услужа. Така прекарах първите четиринадесет дни, без това сближение да предизвика някаква промяна в нашите отношения. Между другото, за да усиля смелостта си, убеждавах се, че любовта не е още достатъчно силна, за да победи гордостта й. Очаквах всичко от случая и бях твърдо решен да го използувам, щом като ми се предостави. Един влюбен е загубен, ако не съумее да улови щастието още в самото начало.
Беше ми неприятно, че пред обществото тя се старае да ме отрупва с доказателства за благоволението си, а когато бяхме на четири очи, изглеждаше, че се скъпи на тях. Пред света се преструвах на щастлив. По-приятно би било да изглеждам по-малко щастлив, отколкото съм в действителност. Любовта ми към нея беше чиста.
Когато един ден бяхме останали сами, тя ми каза:
— Вие имате неприятели, но вчера вечерта ги накарах да замълчат.
— Те са завистници, уважаема госпожо, у които бих предизвикал състрадание, ако знаеха тайната на сърцето ми.
— Как бихте предизвикали тяхното състрадание и как бих могла да ви освободя от тях?
— Те ме считат щастлив, а аз не съм. Бихте ме освободили от тях, като се отнасяте зле с мен.
— Значи, бихте били по-малко чувствителен към моите лоши обноски, отколкото към завистта на зложелателите?
— Сигурно, уважаема госпожо, при предположение, че публичните лоши обноски можеха да се компенсират с доброта на четири очи. Могат да ме съжаляват, но аз ще бъда щастлив, ако те се заблуждават.
— Никога не бих съумяла да играя подобна роля.
Често се криех зад пердето на моята стая, за да я наблюдавам напълно спокойно, когато беше сигурна, че никой не я гледа. Но това, което постигнах по този начин, беше доста незначително. Тя или подозираше, че я гледам, или това й беше навик — с една дума, всичките й движения бяха така отмерени, че дори и когато я виждах в леглото, щастието ми се ограничаваше само върху прелестната й глава.
Когато един ден нейната слугиня подстрига дългите й коси, аз си направих удоволствието да събера всички тия малки, красиви косъмчета и ги сложих по един върху нейната тоалетна маса, с изключение на една къдрица, която прибрах в джоба си. Мислех, че не е забелязала това, но когато останахме сами, тя ми каза приятелски, но доста сериозно, да й върна косите, които съм взел. Намерих това пресилено, тъй като една подобна строгост ми се стори както жестока, тъй и несправедлива и неуместна. Подчиних се, но хвърлих косите върху тоалетката с най-презрително изражение.
— Господине, вие се забравяте!
— О, не, уважаема госпожо, вие можехте да се престорите, че не сте забелязали тази невинна кражба.
— Подобно преструване е неуместно.
— Какво ли черно злодеяние можахте да припишете на душата ми поради тази детинска кражба?
— Не черно злодеяние, а непозволени чувства, които не бива да изпитвате към мен.
— Чувства, които може би не споделяте, уважаема госпожо, но които могат да ми бъдат забранени само поради омраза или гордост. Ако имахте сърце, не бихте станали жертва на подобни чувства, но вие имате само ум и той трябва да е злобен, тъй като си дава толкова труд да ме унижи! Вие ми изтръгнахте тайната, уважаема госпожо, правете с нея каквото обичате. Но затова пък аз ви опознах добре.
След този изблик на чувства, аз излязох и понеже не я чух да ме вика обратно, заключих се в стаята си. С надеждата да се успокоя, като заспя, съблякох се и си легнах. В такива моменти влюбеният счита обекта на любовта си отвратителен. Неговата превърната в гняв любов произвежда само омраза и презрение. Не ми беше възможно да заспя и когато чух да ме викат за вечеря, наредих да съобщят, че съм болен. Нощта премина в безсъница, чувствувах се измъчван. Отказах да се появя на обяд, като повторно обясних, че съм болен. Вечерта почувствувах, че сърцето ми бие от радост, когато чух моята прелестна дама да влиза в стаята ми. Вследствие на безпокойствието, гладуването и безсънието, изглеждах наистина болен и това ме радваше. Казах с равнодушен тон, че имам силно главоболие, от което често страдам, че гладуването и спокойствието ще ме възстановят бързо.