Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
По същия чудотворен начин и Картър, който още нямаше и два месеца, реагираше на Надин. Сякаш самото й присъствие го успокояваше, утешаваше, даваше му усещането, че всичко е наред. Някой ден и аз ще съм тъй близък със сина си; само Бог да ми даде възможност — и ще види как ще успея.
Докато вляза през входната врата, Графинята вече бе грабнала Картър заедно с едно синьо одеялце. Нощния Роко бе изкарал рейндж роувъра отпред, готов да запраши към болницата. Докато вървяхме към колата, пипнах с опакото на ръката си челцето на Картър и направо се паникьосах. Той направо изгаряше. Все още дишаше, макар и слабо. Но не мърдаше. Беше се втвърдил като талпа.
По пътя за болницата двамата с Графинята седяхме отзад, а Сюзан седеше отпред до шофьора. Роко, бивш нюйоркски полицай, бе свикнал да не обръща нула внимание на подробности от рода на червени светофари и ограничения на скоростта. При създалите се обстоятелства, това бе напълно оправдано. Потърсих доктор Грийн у дома му във Флорида, но го нямаше. Обадих се на родителите ми и им казах да дойдат до болницата „Норт Шор“ в Манхасет, която беше на пет минути по-близо от еврейската на Лонг Айлънд. През останалата част от пътуването мълчахме, но сълзите още не идваха.
Втурнахме се в спешната зала начело с Графинята, понесла в обятията си Картър. Педиатърът на Картър вече се беше обадил да ги предупреди, че идваме. Минахме като виелица покрай безизразната тълпа в чакалнята и след по-малко от минута Картър вече лежеше на масата за прегледи и някой го почистваше със спирт.
— Струва ми се, че е гръбначномозъчен менингит — каза един младолик лекар с рунтави вежди. — Ще ни трябва писменото ви съгласие да му направим гръбначномозъчна пункция. Рискът при тази процедура е незначителен, но винаги съществува опасност от инфекция или…
— Направете му я тая шибана пункция! — озъби му се Графинята.
Докторът кимна, без видимо и най-малко да се е обидил на езика, който му държеше жена ми. Полагаше й се.
След което зачакахме. Дали чакахме десет минути, или два часа, не мога да кажа. Но по някое време температурата му спадна на 38,9 и той запищя — пронизителен, безбожен, неописуем писък. Дали пък това не е писъкът на бебе, на което отнемат умствените способности, мислех си, и което пищи от ужас, осъзнало отвратителната съдба, която му е отредена.
Двамата с Графинята седяхме на светлосини пластмасови столове в чакалнята, облегнати един на друг, сякаш свързани с конец, който всеки миг може да се скъса. С нас бяха моите родители и Сюзан. Сър Макс крачеше напред-назад и пафкаше, въпреки забранителния надпис на стената; и съжалявах онзи, който би се осмелил да му направи забележка. Майка ми седеше до мен и се обливаше в сълзи. Никога не я бях виждал да изглежда толкова зле. Сюзан седеше до дъщеря си и бе спряла да приказва за заговори. Едно е бебето да има отвор в сърцето си — все някак си можеше да се затвори. Друго е обаче да гледаш глухонямо, сляпо дете.
В този миг през автоматичната двукрила врата влезе докторът в зелен операционен екип и с безизразно лице. Двамата с Графинята скочихме от столовете си и изтичахме към него. А той каза:
— Съжалявам, господин и госпожа Белфърт, но резултатът от пункцията се оказа положителен. Синът ви има менингит. В този…
— Вирусен ли е или бактериален? — прекъснах го. Сграбчих ръката на жена ми и се замолих да е вирусен.
Докторът пое дълбоко въздух и бавно го изпусна:
— Бактериален — рече скръбно. — Безкрайно съжалявам. Всички се молехме да се окаже вирусен, но пробата не оставя място за съмнения. Три пъти проверихме резултата. Няма грешка. — Пое пак дълбоко въздух и продължи: — Успяхме да смъкнем температурата му до под трийсет и девет, така че, струва ми се, ще оцелее. Но бактериалният менингит поразява тежко централната нервна система. Все още е рано да се каже до каква степен и къде, но обикновено води до загубата на зрение, слух и… — спря за миг, сякаш да намери правилните думи — и известна загуба на мозъчни функции. Искрено съжалявам. Щом излезе от острата фаза, ще повикаме специалисти да преценят какви точно са щетите. Засега обаче не можем да направим нищо друго, освен да го натъпчем с антибиотици, за да убием бактериите. На този етап дори не сме сигурни точно за кои бактерии става дума; изглежда са някакъв рядък вид организъм, който не е типичен при менингита. Свързахме се със завеждащия отделението по заразни болести и той вече е на път насам.