Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

След прегръдките и уверенията във вярност Ток остана насаме с Чос и Имотан, шамана на Белия чакал. Слугите запалиха лампите срещу падащия мрак. Ток слушаше стърженето на степните щурци.

— Какво още знаем за този Дивак? — обърна се Чос към Имотан.

Шаманът пренебрежително замахна с ноктестата си ръка. Почернялото му от слънцето лице се намуси от отвращение.

— Много малко. Наричат го тъй, защото дойде от горите, и казват, че бил космат като див бедрин.

Чос си наля чаша вино.

— Тъкмо това ни трябва — пламенен пророк, който осъжда всички връзки с чужденците. Имотан, струва ми се, че той вреди на вас, сетите. Той какво очаква? Вие подканяте света да захапе меките ви части точно когато сте си заровили главата в пясъка.

— Цветисто, но вярно — рече Ток. Той погледна Имотан и устата му умислено се изви надолу.

— Може би е нужна някаква проява на боен дух. Ще се свържем с нашите хора в Хенг. Едновременно, добре прицелено нападение…

— Ще бъде прахосване на сили — възрази Чос и пренебрежително махна с чашата.

— Вложение за подобряване на отношенията.

— Много скъпо.

— Но смятам, че се налага.

Дебелите, изразителни вежди на Чос се надигнаха и смъкнаха. Той замислено се почеса по брадата.

— Добре. Ще подготвя нещо.

— Хубаво.

Ток се изправи.

— Приключихме ли?

Имотан изсумтя и се изправи с усилие.

— Май вече съм твърде стар за тия дълги разговори.

Чос протегна ръка, но старецът я отблъсна.

— Ами ти? — попита го Чос. — Струва ми се, че би се съгласил с този Дивак.

Старият шаман поклати глава в знак на съгласие.

— О, да, съгласен съм с повечето от това, което казва… Но има едно нещо — той не се ползва с благоразположението на духовете на нашия народ. Те ми нашепват, че Хенг трябва да бъде обсаден. Че от това ще дойде спасението на народа ни. И в това вие и аз сме съюзници. Следователно аз ще се боря с него с всички сили, с които разполагам.

— Разбирам. Благодаря ти.