Драконите на сломеното слънце [bg]

— Разбирам как се е чувствал — произнесе Палин. — И аз се чувствах също толкова изгубен, когато осъзнах, че боговете вече ги няма. Даламар практикуваше тайното изкуство от доста по-дълго време. Беше пожертвал твърде много. Сигурно загубата го е покрусила.

— Всички го изпитахме на гърба си — рече безцеремонно Джена, — но го преживяхме някак. Ти продължи с живота си, аз също. Но Даламар не успя. Мисълта не спираше да го гризе, додето не започнах да се страхувам, че безсилието ще постигне онова, което раните му не успяха. Честно да ти кажа, вече мислех, че е пътник. Не можеше да спи. Прекарваше с часове в лабораторията си, в търсене на изгубеното. Разполагаше с ключа към загадката, или поне така ми каза в един от редките случаи, когато благоволи да говори с мен. Каза, че прозрението му се е явило, докато е боледувал. Трябвало само да открие вратата. Личното ми мнение е — прибави кисело, — че я е намерил.

— Значи не смяташ, че се е самоунищожил заедно с Кулата? — изрече магьосникът.

— Кулата я няма? — Тас беше поразен. — Онази голяма и великолепна Кула на Върховното чародейство в Палантас? Но какво й се е случило?

— Дори не съм убедена, че Кулата е била унищожена — отвърна Джена, продължавайки разговора, сякаш кендерът въобще не беше с тях. — Да, зная какво говорят хората. Че я е унищожил, понеже се страхувал драконът Келевандрос да не я завладее и използва за собствените си цели. Видях купчината чакъл, която беше останала от нея. Някои се ровеха и намираха различни артефакти. Самата аз купих доста от тях, а по-късно ги продадох на пет пъти по-висока цена. Но зная нещо, което не съм споделяла с никого. Истински ценните предмети, които се съхраняваха в Кулата, така и не бяха открити. Нито следа от тях. Свитъците, книгите със заклинания, принадлежали на Рейстлин и Фистандантилус, както и тези от личната колекция на Даламар, липсваха напълно. Хората си мислеха, че са изгорели по време на експлозията. Ако е така — допълни иронично, — значи експлозията е подбирала целите си. Унищожила е само ценното и важното, оставяйки дреболиите. — Тя изгледа Палин замислено. — Кажи ми нещо, приятелю. Би ли отнесъл това устройство на Даламар, ако имаше тази възможност?