Градината на Рама [bg]

3.

Ричард не знаеше откога живее в сумрачната стая. Бе загубил представа за времето малко след като му бяха отнели торбата. Ден след ден правеше все едно и също. Спеше в ъгъла на помещението. Винаги когато се събудеше, било от дрямка, било от продължителен сън, две птицеподобни влизаха при него и му поднасяха една манна диня — плодът, който навремето с Никол бяха кръстили „естествен пъпеш“. Знаеше, че влизат откъм заключената врата в края на коридора, но всеки път, когато се опитваше да спи близо до нея, биваше лишаван от храна. Този урок лесно се научаваше.

Горе-долу през ден различна двойка птицеподобни влизаха в неговия затвор и почистваха изпражненията. Дрехите му бяха станали на дрипи и Ричард знаеше, че е непоносимо мръсен, но не успя да открие начин да обясни на своите тъмничари, че иска да се изкъпе.

В началото тържествуваше. Когато двете млади птицеподобни най-накрая бяха приближили достатъчно, за да разгледат графиката и после бяха направили първия си опит да му отнемат компютъра — само няколко минути след това Ричард реши да остави компютъра в режим на непрекъснато повтаряне.

След по-малко от час двете млади същества се върнаха съпроводени от най-голямото птицеподобно, което Ричард някога бе виждал. Тялото му бе като сиво кадифе, а на врата му имаше три искрящи черешовочервени пръстени. Птицеподобните вдигнаха Ричард с нокти. Бяха го пренесли през рова и временно го бяха оставили в една пустинна местност. През това време бръщолевеха нещо помежду си. Това очевидно бе обсъждане за най-добрия начин, по който да го пренесат. После го вдигнаха високо във въздуха.

Този полет спираше дъха. Пейзажът на поселището му напомни за едно пътуване с балон над Северна Франция. В ноктите на птицеподобните той прелетя цялото разстояние до върха на кафявия цилиндър, почти под ярката качулата сфера. По пътя ги пресрещнаха още половин дузина от тези същества; едно от тях стискаше компютъра на Ричард, който все още повтаряше графиката; после бяха ескортирани надолу в широката вертикална шахта в центъра на цилиндъра.

През първите петнадесет часа Ричард бе развеждан от една голяма група птицеподобни към друга. Той си помисли, че неговите домакини го представят на всички граждани в страната на птицеподобните. Птиците, които присъстваха повече от един път на кратките сбирки с бръщолевене и пищене не бяха много, така че Ричард предположи, че общият им брой не е по-голям от седемстотин индивида.

След като го разведоха из залите за конференции във владението на птицеподобните, Ричард бе закаран в едно малко помещение. Двама от неговите придружители, също едри екземпляри с по три червени пръстена, го наблюдаваха ден и нощ в продължение на седмица. През този период му бе разрешено да борави с компютъра и вещите от торбата. Обаче накрая всичките принадлежности му бяха отнети и той бе преместен в настоящия затвор.