Градината на Рама [bg]

Те влязоха в асансьора и се приближиха към него. Ричард изплашен отстъпи. Двете създания се спогледаха и си казаха нещо. Високочестотният шум, който издаваха, излизаше от малко, кръгло отверстие под овалните очи. Ричард примижа, почувства замайване и се отпусна на коляно, за да се възстанови. Сърцето му продължаваше да блъска неистово.

Чуждоземците също смениха положението — отпуснаха средните си крайници на земята. В тази поза наподобяваха гигантски мравки, с предни крака отделени от земята и високо вдигната глава. През цялото време черните кълба в края на очните стълбчета продължаваха да се въртят, сканирайки пространство от пълни триста и шестдесет градуса, а веществото с млечен вид в тъмнокафявите овали се движеше от една страна на друга.

Няколко минути останаха почти неподвижни, сякаш подканяха Ричард да ги изследва. Борейки се със страха, той се опита да ги разгледа по обективен, научен начин. Съществата бяха приблизително с размера на средно голямо куче, но определено по-леки. Телата им бяха тънки и елегантни. Предният и задният сегменти бяха по-едри, а върху горната част на всичките три телесни деления се виждаше лъскава черупка, изградена от някакво твърдо вещество.

Ричард би ги класифицирал като много едри насекоми, ако не бяха необичайните израстъци. Те бяха плътни, може би дори изградени от мускули, с къса, много гъста, раирана в черно и бяло „козина“, поради което изглеждаха така, сякаш носеха чорапогащи. Ръцете им, ако това бе подходящото название, бяха лишени от космена покривка и всяка имаше по четири пръста, на предния чифт включително палец, опониращ на останалите пръсти.

Ричард тъкмо бе събрал достатъчно кураж отново да погледне към невероятната глава, когато зад двамата чуждоземци прозвуча високочестотен, подобен на сирена звук. Те се извърнаха. Ричард се изправи и видя трето създание да се приближава с бърза походка. Движението му представляваше изумителна гледка. Тичаше като шестокрака котка. Подскачаше и във въздуха бе успоредно на земята. Всеки път се отблъскваше с различен чифт крака.

Тримата проведоха кратък разговор и новодошлият, повдигайки глава и предни крайници, направи недвусмислен знак на Ричард да напусне асансьора. Той тръгна след тях и последва триото в едно просторно помещение.

Тук също се съхраняваха манни дини, но това бе единствената прилика със складовете на птицеподобните. Беше пълно с високотехнологични и автоматизирани съоръжения. Десет метра над тях, по релса на тавана се движеха механичен кран за вдигане на тежести. Той вземаше една по една дините и ги товареше във вагонетки на релси, които бяха подредени в края на помещението. Докато Ричард и домакините му наблюдаваха, една от вагонетките се придвижи и спря в асансьора.