Градината на Рама [bg]

А сега, ако не съм сбъркал — помисли, когато навлезе в мъглата, — тук долу би трябвало да имам компания. Влагата направи спускането два пъти по-трудно. Веднъж се хлъзна и едва не падна, но успя да запази равновесие. Спря на едно място, където намери необичайно здрава опора за ръцете и краката. Прецени, че би трябвало да се намира на около петдесетина метра над рова. Сега ще чакам, докато не чуя нещо. В мъглата ще трябва да се приближат.

Не мина много време и той отново чу крилата. Този път сякаш птицеподобните бяха две. Ричард остана на мястото си повече от час, докато мъглата започна да се разкъсва. Още няколко пъти чу шума от крилете на своите наблюдатели.

Възнамеряваше да изчака, докато се разсъмне напълно, за да довърши спускането до водата. Но когато мъглата се вдигна, а не стана светло, Ричард започна да се безпокои за времето. Продължи в мрака. На около десетина метра над рова чу наблюдателите му да отлитат. Две минути по-късно вътрешността на обителта на птицеподобните бе отново осветена.

Ричард реши да не губи никакво време. Планът му бе много прост. Позовавайки се на шумовете, които чу в мрака, той заключи, че в рова се случва нещо много важно за птицеподобните или онези, които обитават кафявия цилиндър. Ако не беше така, разсъждаваше той, защо щяха да продължават с наблюдението, като знаеха, че може да ги чуе? Ако потърпели още няколко часа, той почти сигурно щеше да е напуснал поселището.

Ричард възнамеряваше да влезе в рова. Ако птицеподобните се почувстват заплашени от нещо — разсъждаваше той, — ще предприемат някаква стъпка. Ако не го направят, веднага ще започна да се изкачвам и ще се върна в Ню Идън.

Точно преди да се отпусне във водата, Ричард свали обувките си и с известно затруднение ги постави във водонепроницаемата торба. Поне нямаше да са мокри, ако се наложеше да се изкачва обратно. Секунди по-късно, в мига, в който стъпалата му докоснаха водата, двойка птицеподобни излетяха срещу него от скривалището си в зеления район, точно от другата страна на рова.

Бяха като полудели. Бръщолевеха нещо, крещяха, държаха се така, сякаш се готвеха да го разкъсат с нокти. Той изпадна в такъв възторг от успеха на своя замисъл, че на практика не обърна внимание на тяхната поява. Птицеподобните кръжаха над него и се опитваха да го принудят да се държи близо до стената. Той докосна водата със стъпало, наблюдавайки ги изкъсо.

Тези двамата бяха малко по-различни от ония, които той и Никол бяха срещали на РАМА II. И тези птицеподобни бяха с кадифено оперение, но мораво на цвят. На врата си имаха един-единствен пръстен, който бе черен. Бяха и по-дребни Може би са млади — помисли Ричард — и много по-диви. Всъщност едно от тях дори докосна бузата на Ричард с нокът, когато той не се премести достатъчно бързо към стената.