![Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/2/gradinata-na-rama-bg-download.jpg)
Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
Трябва да е било преди три месеца, плюс-минус седмица — замисли се един ден Ричард, когато тръгна на разходка, единственото и редовно упражнение, което правеше по два пъти дневно. Коридорът извън стаята бе дълъг приблизително двеста метра. Както обикновено Ричард направи осем пълни обиколки между вратата в края на коридора и каменната стена на стаята си.
И през цялото това време не ме посети никой от водачите. Значи периодът на наблюдение трябва да е бил процес срещу мен… или еквивалент на птицеподобните за такова нещо… Намериха ли, че съм виновен? Затова ли съм затворен в тази мръсна килия?
Обувките му бяха вече износени, дрехите — превърнати в парцали. Понеже температурата бе умерена (по негови предположения бе някъде към 26 градуса Целзий в цялото поселище). Ричард не се страхуваше, че ще му бъде студено. Но по ред причини не изгаряше от желание да остане гол, когато дрехите му се разпаднат напълно. Усмихна се вътрешно, когато си спомни своята стеснителност в периода на наблюдението. Не е лесно да ходиш по нужда, когато те наблюдават огромни птици.
Беше му втръснало на всяко хранене да яде манна диня; божествена или не, тя поне бе хранителна. Течността в средата беше освежаваща, а сочната месеста средина имаше приятен вкус. Но Ричард копнееше да хапне нещо друго. Дори онези синтетични боклуци от бялата стая биха били приятно разнообразие.
В тази изолация най-голямото предизвикателство бе да запази остротата на ума си. Бе започнал да решава наум математически задачи. Напоследък, разтревожен, че паметта му ще започне да му изневерява от възрастта, реши да прекарва времето във възстановяване в хронологичен ред, събитие по събитие, на най-важните периоди от живота си.
По време на тези упражнения на паметта Ричард най-често се замисляше върху огромните празноти, свързани с одисеята из РАМА II, когато пътуваха от Земята към Пресечната точка. Яденето на манна диня винаги събуждаше у него някакви откъслечни спомени за дългия престой при птицеподобните, независимо че му бе трудно да си припомни повечето събития от своята одисея.
Веднъж, след като се нахрани, внезапно в паметта му изплува внушителна церемония с голям брой птицеподобни. Припомни си нещо като пожар в куполообразна конструкция и всичките птицеподобни, които ридаеха в един глас след угасването на огъня. Ричард бе объркан. Не бе в състояние да възстанови нищо от контекста на този спомен. „Къде се случи? Не беше ли точно преди да ме пленят октопаяците?“ — питаше се той. Но както обикновено при всеки опит да си припомни нещо, което бе преживял при откосите, го налягаше страхотно главоболие.
Ричард отново мислеше за предишното си излизане, когато при последната обиколка от своята дневна разходка мина под единствената лампа в коридора. Погледна пред себе си и видя вратата на своя затвор отворена. Ето на — рече наум, — Най-накрая полудях. Привиждат ми се разни неща.
Но вратата остана отворена, дори когато той я доближи. Ричард излезе, спря да я докосне, за да се увери, че не е загубил разсъдъка си. Подмина още две лампи, преди да стигне до малък отворен склад вдясно. На полиците бяха прегледно подредени осем или девет манни дини. Аха, разбирам. Разширили са затвора. От сега нататък сам ще си вземам храната. Ако имаше и една баня наблизо…
По-надолу по коридора в другото малко помещение отляво действително имаше течаща вода. Ричард се напи до насита, изми лицето си и бе силно изкушен да се изкъпе. Любопитството му, обаче бе прекалено силно. Искаше да узнае докъде се простира новото му владение. Коридорът, който започваше от неговата килия, завършваше, в перпендикулярно разположена пресечка. Ричард можеше да тръгне накъдето си поиска. Той предположи, че това може би е някакъв лабиринт, за да изпитат умствените му възможности, така че пусна горната риза на пресечката и продължи вдясно. В тази посока определено имаше повече светлини.
След като бе изминал около двадесетина метра, видя в далечината да се приближават две птицеподобни. Всъщност най-напред чу бръщолевенето им, защото те бяха потънали в оживен разговор. Когато им останаха само пет метра, Ричард спря. Двете птици погледнаха към него, отбелязаха присъствието му с къс крясък с различна височина и продължиха нататък.