Градината на Рама [bg]

Ричард се взря в абсолютния мрак на поселището на птицеподобните. КАКВО Ли ИМА ТАМ? — питаше се той. Заключи, че атмосферата във вътрешността трябва да е същата като тази в пръстеновидния проход, щом като въздухът свободно преминава през портика. Тъкмо се готвеше да извади фенерчето, за да огледа вътрешността, когато под и зад себе си дочу звуци. Секунди по-късно светлинен лъч бе насочен към пода под него.

За да избегне светлината, той се сгуши във вътрешността на обителта, колкото му позволяваше смелостта, и се ослуша. Това е широкообхватна камера. Но обсегът й е ограничен. Не може да действа без окачване.

Седеше неподвижен. Какво да правя? — запита се, когато стана ясно, че светлината, прикачена към камерата, продължава да претърсва района под портика. — Сигурно са видели нещо. Ако запаля фенерчето и се появи някакво отражение, ще разберат къде се намирам.

Метна едно малко камъче във вътрешната страна на поселището, за да провери дали нивото на пода е като нивото на пръстеновидния проход. Не чу нищо. Опита с друг, малко по-голям предмет, но пак не чу никакъв звук.

Сърцето му прескочи, когато разумът му подсказа, че подът във вътрешната част на обителта се намира много под нивото на пода на външния пръстеновиден проход. Припомни си структурата на РАМА, в разрез, сети се за дебелите външни стени и си даде сметка, че дъното на обителта може да се намира на стотици метри под мястото, където седеше. Ричард се наведе напред и се втренчи в пропастта.

Широкообхватната камера неочаквано спря да се движи и остана фокусирана върху една определена точка от пода на външния проход. Ричард се досети, че нещо е изпаднало от торбата му, докато в бързината куцукаше от тунела към портика. Знаеше, че скоро ще се появят още светлини и камери. Въображението му зарисува картини както пленяват и връщат в Ню Идън. Не знаеше точно кои закони на колонията е нарушил, но бе наясно, че има много прегрешения. В него се надигна силна вълна на негодувание, когато си представи месеците, които трябваше да прекара в изолация. При никакви обстоятелства няма да позволя това да се случи.

Взе да опипва вътрешната част на стената на обителта, която се намираше под него, за да се убеди, че има достатъчно издатини за ръцете и краката. Успокоен, че спускането не е невъзможно, той се зарови в торбата, извади алпинистко въже и го закачи към скобите, които поддържаха мрежестата врата. В случай че ми се наложи да се плъзна надолу.

Зад гърба му в прохода се появи втора светлина. Ричард се спусна в обителта; въжето бе здраво увито около кръста му. Не го използваше, за да се отблъсква от стената, а само когато опипваше за място, за което да се хване или на което да стъпи. Слизането не беше технически трудно; имаше множество малки издатини, за които можеше да се залови.