Градината на Рама [bg]

В началото след освобождаването си Ричард бе убеден, че само след часове или най-много ден ще се случи нещо действително значимо. В известен смисъл се оказа прав, защото още на следващата сутрин две млади птицеподобни го събудиха и той започна уроците по езика. Най-напред се занимаваха с прости неща като манна диня, вода и самия Ричард — птиците посочваха предмета, след това бавно повтаряха някакъв звук, очевидно думата бръщолевене, която съответстваше на него. С известно усилие Ричард натрупа доста голям речник, макар че с труд различаваше близките по звучене крясъци и избърборвания. Когато дойде ред самият той да проговори, се оказа абсолютно безпомощен. Чисто и просто не разполагаше с анатомичното съоръжение да говори езика на птицеподобните.

Някак си Ричард очакваше да получи по-широка представа за положението на нещата, а това не стана. Очевидно птицеподобните се опитваха да го образоват, бяха му дали свобода да броди накъдето пожелае, дори от време на време се хранеше с тях (когато бе в компанията им и донесяха манните дини), но защо бе всичко това? Начинът, по който го гледаха, особено водачите, му подсказваше, че очакват от него някаква реакция. но каква? — запита се за стотен път Ричард, докато привършваше манната диня.

Доколкото бе успял да разбере, птицеподобните нямаха писмен език. Не бе виждал книги, нито пък някое от тези същества да пише нещо. Разбира се, съществуваха онези странни, наподобяващи карти документи, които те периодично изучаваха или поне Ричард така тълкуваше заниманията им с тях, но никога не ги видя да създават подобен документ… Или поне да отбелязват нещо по него… Това бе загадка.

Ами многокраките? Ричард се срещаше с тези създания два и три пъти седмично и дори веднъж една двойка прекара повече от час в стаята му; но те никога не застанаха на едно място и не му дадоха възможност да ги огледа подробно. Веднъж, когато се опита да улови едно многокрако с ръка, бе грубо разтърсен, със сигурност от електричество, и това го накара тутакси да пусне създанието.

В съзнанието му изникваха сцена след сцена. Опитваше се да придаде някакъв смисъл на всичко, което се бе случило, откакто живееше при птицеподобните. Чувстваше се в безизходица. И въпреки това отказваше да приеме, че пленяването му и последвалата свобода на придвижване са лишени от предварителен замисъл. Продължаваше да търси отговор, обмисляйки отново и отново преживелиците си в тяхното царство.

В обителта на птицеподобните оставаше само още един обширен район, който бе извън пределите, достъпни за Ричард. Пък и той не бе в състояние да стигне дотам, тъй като не можеше да лети. От време на време виждаше едно или две птицеподобни да се спускат в широка вертикална шахта или да слизат под нивото, на което обичайно се движеха. Веднъж дори видя как двойка пиленца, не по-големи от човешка длан, бяха изнесени навън от мрака долу. При друг случай Ричард бе посочил натам, но придружаващото го птицеподобно бе поклатило глава. Повечето от тези същества бяха научили простите жестове за „да“ и „не“ на езика на хората.