Градината на Рама [bg]

Той се облегна назад и впери поглед нагоре. Знаеше, че се намира на около деветдесет метра под портика (алпинисткото въже бе с дължина сто метра). По това прецени, че разстоянието до водата е около двеста и петдесет метра. Коленете му омекнаха, когато мозъкът му осъзна напълно сериозността на положението. Взе да отмотава от себе си допълнителните примки, които бе навил снощи около тялото си и забеляза, че ръцете му треперят.

Обзе го огромното желание да избяга, да се изкачи отново до портика и изобщо да напусне този чужд свят. Не, Ричард — си каза наум, като се бореше с инстинктивната реакция, — Не още. Само ако вече нямаш друга възможност.

Реши, че най-напред ще хапне нещо. Много предпазливо се освободи от част от въжето и извади някаква храна и малко вода от торбата. След това се извъртя и насочи светлината към вътрешността на обителта. Стори му се, че в далечината долавя някакви сенки и форми, но не беше сигурен. Може би са плод на въображението ми.

Когато привърши с яденето, провери запасите си от храна и вода и обмисли вариантите, с които разполага. Много просто — рече си с нервен смях. — Първо, мога да се върна в Ню Идън и да стана обвиняем. Второ — мога да се откажа от сигурността на въжето и да продължа надолу по стената. За момент погледна нагоре, а после надолу. Или пък мога да остана тук и да се надявам на чудо.

Припомняйки си светкавичната поява на птицеподобното, когато Принц Хал бе започнал да пищи, Ричард се разкрещя. След две или три минути спря да вика и започна да пее. Пя непрекъснато повече от час. Започна с мелодии от времето, когато следваше в университета в Кеймбридж, после се прехвърли на песни, които бяха популярни в юношеството му. Удиви се колко добре си спомня текстовете. Паметта е нещо забележително — унесе се в мисли Ричард. — На какво ли се дължи изобретателната й благонадеждност? Защо си спомням почти идеално думите на тези тъпи песни от своята младост, а на практика почти нищо от одисеята из РАМА?

Ричард посягаше към торбата за нова порция вода, когато неочаквано в обителта стана светло. Толкова се стресна, че краката му се изплъзнаха от стената и за няколко секунди с цяла тежест увисна на въжето. Светлината не бе заслепяваща, наподобяваше настъпващото утро на РАМА II, когато пътуваше със седалковия лифт, но въпреки това бе светлина. Веднага щом възвърна равновесието си, Ричард започна да разглежда света, който сега лежеше открит пред него.

Източникът на светлина бе голяма, качулата топка, която висеше от тавана на поселището. Ричард прецени на око, че тя се намира на около четири километра над него и грубо на един километър право над върха на най-забележителната видима постройка — голям кафяв цилиндър в геометричния център на обителта. Матова Шапка покриваше горните три четвърти на сияещото кълбо, така че по-голямата част от неговата светлина се насочваше надолу.