![Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/2/gradinata-na-rama-bg-download.jpg)
Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
Основният конструктивен принцип в поселището бе радиалната симетрия. В центъра бе разположен кафявият цилиндър — приличаше на направен от пръст — който може би беше петстотин метра от основата до върха. Естествено Ричард виждаше само едната му страна, но от кривината прецени, че диаметърът трябва да е около два-три километра.
По външната стена на цилиндъра нямаше нито прозорци, нито врати. От вътрешността му не се процеждаше никаква светлина. Единственото характерно нещо от тази страна беше съчетание от широко раздалечени една от друга криви, като всяка от тях започваше от върха, обикаляше цилиндъра изцяло и завършваше при дъното, точно под точката, от която започваше. Горното дъно на цилиндъра се намираше на приблизително същата височина като портика, през който бе влязъл.
Между два пръстена, които бяха разположени на разстояние около триста метра един от друг, се намираха ред малки, бели структури, които опасваха цилиндъра. Двата северни сегмента на тези пръстени (Ричард бе влязъл в обителта на птицеподобните през северния портик) бяха идентични; всеки сегмент имаше петдесет или шестдесет постройки, подредени по един и същи начин. Ричард заключи, че за да отговарят на симетрията и другите два сегмента трябва да се подчиняват на същата схема.
Тесен обиколен канал, широк седемдесет-осемдесет метра, ограничаваше структурите. И каналът и пръстенът бяха разположени върху плато, чиято височина бе на нивото на дъното на кафявия цилиндър. От външната страна на канала се намираше обширен район от нещо, което наподобяваше растителност, предимно зелена на цвят. Този район заемаше почти цялата останала част от поселището. От канала до бреговете на широкия четиристотин метра ров, който опираше до стената, теренът се спускаше плавно надолу. Всеки един от четирите идентични сегмента на зеления район бе допълнително подразделен на четири сектора. Аналогично със земните разбирания Ричард ги кръсти: джунгла, гора, поле и пустиня.
Около десетина минути той остана загледан в обширната панорама. Детайлите бяха внушителни. Колкото по-дълго гледаше, толкова повече нови неща забелязваше. В зеления район имаше малки езерца и рекички, почти незабележим остров в рова, а между белите постройки лъкатушеше нещо, което наподобяваше пътища. Разбира се. Защо очаквам нещо различно? В Ню Идън ние възпроизведохме малко копие на Земята. В известен смисъл това трябва да представлява родната планета на птицеподобните.
Последните мисли го подсетиха, че те двамата с Никол още в самото начало бяха убедени, че птицеподобните вече не са (ако изобщо някога са били) развит технологичен вид, който пътешества в Космоса. Ричард измъкна бинокъла, взе да изучава намиращият се в далечината кафяв цилиндър. КАКВА ТАЙНА КРИЕШ? — чудеше се той и в същия миг бе обхванат от вълнение за предстоящите нови открития и приключения.
После претърси небето за някакви следи от птицеподобните. Изпита разочарование. Веднъж или два пъти му се стори, че вижда летящи същества край върха на кафявия цилиндър, но точките толкова бързо пробягваха извън обсега на бинокъла, че не можеше да бъде абсолютно сигурен. Навсякъде другаде, където погледна — във всички сектори на зеления район в околността на белите постройки, дори в рова — не забеляза никакви признаци на движение. Нямаше потвърждение, че в поселището на птицеподобните присъства нещо живо.
След четири часа светлината изчезна и Ричард отново се озова в мрака, по средата на вертикалната стена. Провери термометъра, включително зарегистрираните данни за изминалите часове. Откакто бе влязъл в обителта, температурата не се бе променяла с повече от половин градус. Оставаше постоянно 26 градуса по Целзий. Забележителен температурен контрол. Но защо толкова строг? Защо е нужно да се използва толкова мощен източник на енергия, за да се поддържа фиксирана температура?
Мракът се проточи с часове и Ричард започна да губи търпение. Макар и периодично да отпускаше всяка група мускули като сменяше положението, в което висеше на въжето, тялото му бавно започна да отмалява. Време бе да обмисли и да предприеме нещо. Неохотно реши, че ще е безразсъдно да изостави въжето и да се спусне към рова. Така или иначе какво ще правя като стигна там? Ще го преплувам? И после какво? Ако не открия веднага храна, пак ще трябва да се връщам обратно.