Градината на Рама [bg]

Лидерът привика няколко свои колеги да наблюдават демонстрацията и оценяващо бръщолевене заобиколи Ричард. Обаче, когато поредната птица прекъсна срещата с очевидно важно съобщение за продължаващата криза, той бе подканен да си иде.

Ричард се завърна в своята килия. Беше унил. Лежеше на дюшека от сено и мислеше за семейството, което бе оставил в Ню Идън. МОЖЕ БИ Е ВРЕМЕ ДА СИ ТРЪГВАМ — помисли, питайки се какъв ли е протоколът в страната на птицеподобните, когато искаш да получиш разрешение да си ходиш. Докато лежеше, в стаята му влезе посетител.

Точно това птицеподобно Ричард не бе виждал никога преди. Около врата му имаше четири кобалтовосини пръстена, а кадифеното оперение на тялото му бе антрацитночерно, тук-таме с бели снопчета. Очите бяха удивително ясни и (или може би на Ричард така му се струваше), много тъжни. Птицеподобното изчака Ричард да стане и после започна да говори, много бавно. Той успя да разбере някои от думите и най-важното — често повтаряната комбинация „последвай ме“.

Отвън пред килията му почтително чакаха три други птицеподобни. Те тръгнаха зад Ричард и важния му посетител. Групата напусна района, прекоси вертикалната шахта по единствения съществуващ мост и навлезе до онази част на цилиндъра, където се съхраняваха маниите дини.

В задната част на един от складовете за манни дини се намираха ниши, които Ричард не бе забелязвал при обиколката си. Когато доближиха на няколко метра от тях, стената се плъзна встрани и откри нещо, което приличаше на огромен асансьор. Височайшият водач на птицеподобните го покани с жест да влезе в него.

Щом се оказа вътре, четирите птицеподобни избърбориха „довиждане“ и образуваха кръг, за да придадат на сбогуването официален характер — с пирует и поклон. Ричард положи всички усилия да произнесе възможно най-добре бръщолевенето, което съответстваше на „довиждане“, преди също да се поклони и да се оттегли в асансьора. Секунди по-късно стената се затвори.