Мозайка от убийства [bg]

В този момент тя също ме видя и ми махна. Двете се отправихме една към друга и аз предполагах, че само ще се поздравим и аз ще я попитам как е. Но разговорът ни изобщо не протече така.

— Как си, Джемайма? — попитах я аз.

— Добре съм, Сюзан, благодаря ти. Много се радвам да те видя. Съжалявам, че не успяхме да се сбогуваме както трябва.

— Всичко стана толкова бързо. Аз бях на турне с един автор, а когато се върнах, теб вече те нямаше.

— Да, знам.

— И къде си сега?

— Живея при нашите, в Чизик. Тъкмо бях тръгнала да…

— Къде работиш?

— Все още никъде — каза тя и се изкиска смутено. — Още търся.

Това ме озадачи. Бях предположила, че са й предложили по-добри условия на друго място.

— Тогава защо напусна? — попитах аз.

— Не съм напускала, Сюзан. Чарлс ме уволни. Искам да кажа, помоли ме да напусна. Но аз не исках.

Чарлс ми беше казал съвсем друго. Съвсем ясно си спомнях думите му, че тя си е подала предизвестието. Вече минаваше пет и половина, а аз исках да отида до офиса, за да си проверя електронната поща, преди да се срещна с Андреас. Но нещо ми подсказваше, че не биваше да оставям нещата така. Трябваше да науча повече.

— Бързаш ли? — попитах аз.

— Не. Не особено.

— Може ли да те почерпя едно питие?

Двете се отправихме към един от онези мърляви, откровено ужасни барове до пероните на гара „Падингтън“. Аз си взех джин с тоник, в който нямаше достатъчно лед, а Джемайма си поръча чаша бяло вино.

— И какво точно стана? — попитах аз.

Джемайма се намръщи.

— Честно да ти кажа, Сюзан, не съм съвсем сигурна. Работата в издателството наистина ми харесваше, а през повечето време Чарлс се държеше добре. Понякога беше доста троснат, но аз нямах нищо против, защото в известен смисъл това си беше част от работата. Така или иначе, ние двамата много се скарахме — сигурно е било в деня, в който ти замина на онова турне с автора. Чарлс твърдеше, че съм му записала две различни срещи за обяд по едно и също време, и в някакъв ресторант е седял някакъв агент да го чака, но това просто не беше вярно. Аз никога не съм допускала грешки с графика му. Но когато се опитах да възразя, той много се ядоса. Никога не го бях виждала такъв. Направо прекали. А след това, в петък сутринта, аз му занесох едно кафе в офиса, но докато му го подавах, той някак го бутна и то се разля по цялото му бюро. Стана ужасна каша и аз отидох да донеса кухненска хартия, за да почистя, и тогава той ми каза, че според него нищо няма да излезе, имаше предвид с нас двамата, и че било по-добре да започна да си търся друга работа.

— Уволнил те е на място, така ли?

— Не точно. Аз бях много разстроена. Имам предвид, че това нещо с кафето изобщо не беше характерно за мен. Исках да го оставя на бюрото му, както правя винаги, но той посегна да го вземе от ръката ми и го бутна. Освен това като цяло не бях допускала толкова много грешки. Работех за него от една година и всичко вървеше както трябва. Двамата си поговорихме още и май аз бях тази, която му каза, че ще е по-добре да си тръгна веднага, а той ми отговори, че ще ми плати за още един месец, и това беше всичко. Освен това ми обеща да ми даде добра препоръка и ако някой попитал, нямало да казва, че съм уволнена, а че сама съм решила да напусна.