Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Молим за извинение, госпожице — рече домашното духче и пак се поклони дълбоко, — но домашните духчета нямат право да страдат, щом имат работа за вършене и господари за обслужване.
— О, я остави тия приказки! — ядоса се Хърмаяни. — Слушайте всички какво ще ви кажа! Вие имате точно толкова право да страдате, колкото и магьосниците! Имате право на заплати, на почивки и на истински дрехи. И не сте длъжни да правите всичко, което ви кажат… Я вижте Доби!
— Госпожицата да не замесва Доби в това, моля! — смънка Доби много уплашено.
Веселите усмивки бяха изчезнали от лицата на домашните духчета из кухнята. Те изведнъж започнаха да гледат Хърмаяни така, сякаш е луда или опасна.
— Ето ви още храна! — изцвърча едно домашно духче до лакътя на Хари и пъхна в ръцете му пушен свински бут, дузина кексчета и плодове. — Довиждане!
Домашните духчета се скупчиха до Хари, Рон и Хърмаяни и започнаха да ги избутват от кухнята, натискайки ги по гърбовете с малките си ръчички.
— Благодаря за чорапите, Хари Потър! — тъжно се провикна Доби откъм огнището, застанал до издутата покривка, скриваща Уинки.
— Не можа ли да си държиш устата затворена, а, Хърмаяни? — развика се Рон, щом вратата на кухнята се затръшна след тях. — Сега няма да ни пускат изобщо! Тъкмо щяхме да измъкнем още нещо от Уинки за Крауч!
— О, не се прави, че това те интересува! — не му остана длъжна Хърмаяни. — Гледаш само да си вземеш храна оттук.
Това помрачи целия им неделен ден. На Хари така му дотегна да слуша как Рон и Хърмаяни се заяждат, докато подготвяха домашните си в общата стая, че вечерта отиде сам горе в соварника да изпрати храна на Сириус.
Пигуиджън беше твърде малък да носи самичък цял бут чак до планината, затова Хари прати и две училищни чухалчета да му помагат. Птиците представляваха странна гледка, като се отдалечаваха в здрача с огромния вързоп между тях, а Хари се облегна на перваза и се загледа навън към тъмните върхове на дърветата в Забранената гора и потрепващите платна на кораба на „Дурмщранг“. Някакъв голям бухал прекоси кълбетата дим, които излизаха от комина на Хагрид, издигна се към замъка, прелетя покрай соварника и изчезна. Като погледна надолу, Хари видя Хагрид усилено да копае пред къщата си и се зачуди какво ли е намислил да прави. На пръв поглед изглеждаше, че прекопава нова зеленчукова леха. В това време Мадам Максим излезе от каретата на „Бобатон“ и се запъти към него с явното намерение да го заговори. Хагрид се облегна на лопатата си, но очевидно не бе проявил желание да разговаря, защото Мадам Максим съвсем скоро се прибра обратно в каретата.
Тъй като не искаше да се връща в кулата на „Грифиндор“ и да слуша как Рон и Хърмаяни си ръмжат един на друг, Хари продължи да наблюдава работата на Хагрид, докато мракът погълна пазача, а совите наоколо започнаха да се събуждат и да прошумоляват, излитайки в нощта.
Сутринта Рон и Хърмаяни слязоха на закуска, забравили свадата си. За радост на Хари мрачните предположения на Рон, че домашните духчета щели да пратят на масата на „Грифиндор“ развалена храна, защото били обидени на Хърмаяни, не се сбъднаха. Беконът, яйцата и херингата си бяха съвсем обикновени и вкусни, както винаги.
Когато совите пристигнаха с пощата, Хърмаяни се огледа с нетърпение.
— Пърси едва ли е успял да ни отговори — каза Рон. — Ние изпратихме Хедуиг едва вчера.
— Не, не за това — каза Хърмаяни. — Поднових си абонамента за „Пророчески вести“, защото ми омръзна да научавам новините от слидеринци.
— Колко си предвидлива! — рече Хари и също заоглежда совите. — Ей, Хърмаяни, като че ли имаш късмет…
Една брадата улулица се снишаваше към тях.
— Но тя не носи вестник — каза разочаровано Хърмаяни. — Това е…
За нейно учудване птицата кацна пред чинията й, следвана от четири забулени сови, един рибояден бухал и една горска улулица.
— Колко абонамента си направила? — изуми се Хари и хвана чашата на Хърмаяни, преди да я съборят ятото сови, които се надпреварваха коя първа да кацне и да пусне своето писмо.
— Какво ли може… — възкликна Хърмаяни, като взе плика от совата, отвори го и започна да чете. — О, ужас! — заекна тя и се изчерви.
— Какво има? — намеси се Рон.
— Това… О, как е възможно!…
Тя бутна писмото към Хари и той веднага забеляза, че не е написано на ръка, а е съставено от отделни букви, явно изрязани от „Пророчески вести“.
Ти си ЛошО моМИЧЕ. ХаРи ПоТъР заСЛУжаВа По-добРА.
ВърВИ си отКЪДЕто си дошла мъГъЛке!
— Всичките са такива! — отчаяно каза Хърмаяни, като отваряше едно след друго писмата. — „Хари Потър ще си намери нещо по-свястно от теб…“, „Заслужаваш да те сварят в жабешки хайвер“… Уф!