Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Пилотът светкавично измъкна пистолета си. Прицели се и натисна спусъка. Нищо не се случи. Тогава той направи нещо много глупаво — захвърли пистолета, изтегли от ботуша си огромен нож и се хвърли към мен.
Стрелях и не улучих! Да им го „бибип“ на тези неточни метателни пистолети! Имах само още едно острие!
Ножът се издигна за удар. Стрелях и се изтърколих настрани.
Пилотът заби ножа на два инча в пода и падна мъртъв върху него.
Що за касапница стана! Навсякъде кръв! Но аз само исках да си взема кутиите.
— Не мърдай, Грис!
Глас откъм вратата за съседната стая! И насочен към мен взривострел.
Глава шеста
Собственото ми оръжие беше празно. А взривострелът сочеше точно в мен.
Хванаха ме!
Очевидец на всичко, а телата лежаха на пода!
Зловеща тъмна фигура се промъкна в стаята.
— Казвах ти, че правиш грешки, Грис.
Рейза Тор! Шефът на Отдела по провокациите!
Показа ми нещо, което държеше в лявата си ръка.
— Заснех всичко, което стана тук, Грис. Хвърли този пистолет!
Защо не? И без това беше безполезен.
— Такъв некадърник си, Грис.
— Хайде, извикай хората си — казах му.
— А, никакви мои хора няма тук. Мога и сам да се оправя с теб. В тази камера са записани всичките ти глупости. С нея заснех и срещите ти с жената пред кабинета на онзи хипнотизатор… впрочем тогава постъпи доста умно, тя вече е екзекутирана. Разполагам със запис и на разговора ти с целолога в Скапания град и не се съмнявам, че и той скоро ще умре. Записах приказките ти с този проклет тъпанар, полковника, в Мръсния клуб. И пълна картинка от мацаницата, която оплеска тук.
Дрънкането не е страшно като стрелбата. Нека си плещи.
— Значи ти беше гадникът, който взриви аерокара ми в планините Блайк!
— И който прибра обратно онези фалшиви банкноти преди ти, слабоумник такъв, да ги пръснеш навсякъде и да ни докараш някое разследване на главата. Като правиш щуротии, нямаш мярка, Грис.
— Ти се опита да ме убиеш там — промърморих обидено. — Нима подхождат такива постъпки между братя офицери от апарата?
— Не знаех, че си уредил вълшебна поща, за да стигнат онези мои снимки при командира на Смъртния батальон. Това, че и в този миг си жив, дължиш само на снимките. ИСКАМ ОРИГИНАЛИТЕ И ВСИЧКИ КОПИЯ!
Вдигнах рамене.
— Да не мислиш, че ги нося навсякъде със себе си? В моя кабинет са. Хайде да си говорим направо. Ако ти ги дам, ти ще ми дадеш камерата си и всички оригинали. Става ли?
— Точно това искам! О, богове, уморих се от тревоги за теб! Ами ако някой друг те беше убил? А ти си лесна жертва, Грис. Хайде, размърдай се. Отиваме в твоята канцелария.
— Как успя да ме проследиш? Не си чак толкова печен.
— Тъкмо ми напомни — най-добре махни „бръмбарите“ от дрехите, които носиш. Прикачих ти ги, докато избираше при мен. Грис, ти си некадърник.
— Ще сключим споразумение с теб — казах му. — Помогни ми да разчистя всичко това, после отиваме в моя кабинет и правим размяната. Нали не искаш да оставим тези следи след себе си?
— Прав си.
— Имаш открадната машина отвън, нали? — попитах го. Той кимна. Продължих: — Засега сме в примирие. Помогни ми и веднага тръгваме. Давам ти дума, че ще направим размяната.
Това като че го успокои.
Опипах трупа на полковника, за да си прибера острието. Мърлява история. После обърнах пилота по гръб и измъкнах острието от гърлото му. Много мърлява. Взех си острието и от гърлото на Спърк. Много, много мърлява.
— Приличаш на касапин! — потърси се Рейза Тор. — Омаза си ръцете и дрехите с кръв.
Чуйте го само — шефът на Отдела по провокациите ще ми говори за кръв!
Цели две минути загубих да търся острието, пропуснало пилота. Сребристото връхче едва се показваше от рамката на вратата. Помогнах си с щипците за електронни детайли.
Отворих касата. Вътре намерих само дребни пари, но все пак ги сложих в джоба си. Съборих я на пода.
Избрах голям кашон от рафтовете, с нежна грижа сложих в него двата комплекта с упътванията, старателно го залепих, маркирах го с голямо Х. Рейза Тор ме съпроводи до аерокара, където внимателно настаних кашона на задната седалка.
Върнах се, снабдих се с още няколко големи кашона и опустоших големия сейф. Не знаех за какво служат тези сложни уреди и нямах време да се занимавам с указанията за употребата им. На кого ли му пукаше що за измишльотини взех! Произшествието трябваше да прилича на голям обир.
Дори накарах Рейза Тор да носи някои от кашоните до аерокара. Задната седалка се запълни догоре.
След това истински впрегнах Рейза да поработи. Извлякохме тялото на полковника навън и го сложихме отзад в неговия аерокар. Извлякохме и пилота и го закрепихме пред пулта за управление.