Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Андре се разтрепери като виновна, поклони се пред кралицата и рече:
— Госпожо, вашата добрина ме трогва дълбоко, но няма да ме разубеди. Решила съм да напусна двореца, имам нужда да се уединя, не ме карайте да нарушавам задълженията си към вас поради липса на предразположение.
— От вчера ли? — попита кралицата.
— Благоволете, Ваше величество, да не ми заповядвате да говоря по този повод.
— Свободна сте — каза с горчивина кралицата, — само че аз ви имах повече доверие, отколкото вие на мен. От този, който не иска да говори, е лудост да се иска да каже и дума дори. Запазете тайната си, госпожице. Бъдете по-щастлива далеч, отколкото бяхте тук. Спомняйте си само едно — моето приятелство не изоставя хората въпреки прищевките им, няма да престанете да ми бъдете приятелка и вие. Сега вървете, Андре, свободна сте.
Андре направи почтителен поклон и излезе. На вратата кралицата я извика.
— Къде отивате, Андре?
— В абатството „Сен Дьони“, госпожо — отговори госпожица Дьо Таверне.
— В манастир! О! Добре, госпожице, може би нямате нищо, в което да се упреквате, но дори и да имахте само неблагодарността и късата памет, пак е много! Вие сте доста виновна спрямо мен, вървете, госпожице Дьо Таверне, вървете.
Стана така, че без да дава други обяснения, каквито доброто сърце на кралицата очакваше, без да се унижава, без да се трогва, Андре се възползва от разрешението на кралицата и изчезна.
Мария-Антоанета си даде сметка и забеляза, че госпожица Дьо Таверне напусна веднага замъка.
В действителност тя отиде в къщата на баща си, където, както очакваше, откри Филип в градината. Братът мечтаеше, сестрата действаше. При появяването на Андре, чието задължение по това време трябваше да я задържи в замъка, Филип се приближи изненадан, почти уплашен. Особено го изплаши нейното мрачно лице, защото сестра му обикновено разговаряше с него с приятелска, нежна усмивка. Филип започна по същия начин както кралицата — задаваше й въпроси.
Андре му съобщи, че току-що бе напуснала службата си при кралицата, че нейната оставка е приета и че ще отиде в манастир.
Филип плесна силно с ръце, сякаш получи неочакван удар.
— Какво? — попита той. — Вие също ли, мила сестро?
— Какво! Какво и аз? Какво искате да кажете?
— Проклета ли е за нашето семейство връзката с Бурбоните? — извика той. — Смятате, че сте принудена да дадете обет! Вие! Калугерка по вкус, по душа! Вие, най-малко светската от жените, най-малко способна на вечното подчинение на законите на аскетизма! В какво упреквате кралицата?
— В нищо не упреквам кралицата, Филип — отговори студено младата жена. — Вие, който толкова разчитахте на благоволението на кралския двор, вие, който повече от всеки трябваше да се осланя на него, защо не съумяхте да останете, защо не престояхте там повече от три дни? А аз останах три години!
— Кралицата понякога е странна, Андре.
— Ако е така, Филип, можехте да понесете всичко, защото сте мъж, но аз съм жена, аз не трябва да го правя, аз не го желая. Ако тя си има своите странности, слугите й са на разположение.
— Сестро — каза смутен младият мъж, — нямам и представа какви спорове сте имали с кралицата.
— Никакви, кълна се. А вие, Филип, имахте ли спорове, вие, който я напуснахте. О, тази жена е неблагодарна!
— Трябва да й простите, Андре. Ласкателствата са я поразглезили, всъщност тя е добра.
— Като се има предвид какво направи за вас, Филип.
— Какво е направила?
— Забравихте ли вече? О, аз имам по-добра памет. Ето защо в един и същ ден, с едно и също решение аз плащам вашия и моя дълг, Филип.
— Прекалено скъпо ми изглежда, Андре. На вашата възраст и с вашата красота не бива да се отказвате от света. Внимавайте, скъпа приятелко, вие го напускате млада, когато остареете, ще съжалявате за него, но ще бъде вече късно. Ще се върнете и ще огорчите всички ваши приятели, с които просто ви е разделила някаква глупост.
— Преди не разсъждавахте така, вие, смелият офицер, изпълнен с гордост и чувства, не се интересувахте за своята слава и богатство. Докато много други натрупаха титли и злато, вие успяхте да направите само дългове и да обеднеете. Вие не разсъждавахте така, когато ми казахте: тя е капризна, Андре, тя е кокетка, тя е коварна, предпочитам никога да не съм на служба при нея. Като последица, породена от тези мисли, вие се отказахте от светския живот, макар да не станахте монах, и от нас двамата вие сте по-близко до неотменимите обети, не на мен ми предстои да ги изпълнявам, защото вие вече сте ги изпълнили.